Сестра ми е сериен убиец. Да мълча ли?

„Нейните действия преследват мен. Може да сме избегнали възмездието, но ръцете ни са все така изцапани с кръв. Лежим в леглото си, сравнително удобно, докато водата и рибите разяждат тялото на Феми. Изкушавам се да я разтърся и да я събудя, но какъв смисъл от това? Дори да успея, тя само ще ми каже, че всичко ще се оправи, и веднага ще заспи отново.
Затова броя – овце, патици, пилета, крави, кози, плъхове и трупове. Броя до забрава.” 
Искам да прочета „Сестра ми, сериен убиец”, още като я видях сред номинираните за наградата „Букър”. Стори ми се интересен сюжет, който може да ни предложи една различна история, която не сме чели до този момент.

И в общи линии Оинкан Брейтуей е написала точно такава книга – изненадваща, със сюжет, който е непредвидим и във всеки един момент може да поеме в съвсем различна посока от очакваната. И въпреки че не мога да кажа, че е най-доброто нещо, което съм чел, то определено тази книга не ме разочарова.

Накратко в книгата се разказва за две сестри – Кореде и Айола. Сестри, които са различни като деня и нощта. Както на външен вид, така и в житейски план. Сестри, които са преживели толкова много, че са си обещали винаги да бъдат една до друга.

Затова когато телефонно позвъняване прекъсва вечерята ѝ, Кореде знае какво се очаква от нея: чифт гумени ръкавици, туба с белина, здрав стомах и нерви от стомана. Сестра ѝ Айюла току-що е пробола с нож поредния си приятел, а Кореде отново трябва да почисти местопрестъплението. „Направих го при самозащита", гласи дежурното обяснение на извършителката, но истината е малко по-различна. За Кореде обаче няма друг вариант – тя обича красивата и разглезена Айюла, за нея семейството винаги е било на първо място. Или поне така си мисли, докато докторът, в когото е влюбена, на свой ред се влюбва... в по-малката от двете сестри. А този път Кореде, и без това разкъсвана от ревност, трябва да избира кого от двамата да защити.
И така, след като Айола решава, че все пак ще бъде с възлюбленият на Кореде се завърта интригата в романа и изведнъж нещата започват да се случват наистина бързо. Като цяло книгата поддържа интереса и определено има динамичен сюжет. Според мен много трудно би доскучала на някого, просто защото във всяка една глава разбираме нещо ново за сестрите или се случва нещо, което променя тотално случващото се. Когато видях обема на книгата очаквах, че този дебютен роман ще е кратък, но бързото темпо на сюжета наистина те кара да не усетиш кога си преполовил книгата.

Определено писането на Оинкан Брейтуей ми допадна. Изградила е героите по точния начин и не е прекалила в техните характеристики. Няма пресоляване на манджата, както от гледна точка на персонажи, така и на сюжет.

Хареса ми, че авторката не пише повърхностно – напротив! Има големи идеи дори зад най-простото действие на героите. Най-малкото ми допадна, че има причина Айола да убива своите приятели, а именно, че те не търсят нещо повече от хубаво лице и не искат да задълбаят повече в отношенията си с нея. Агресивният баща в миналото и неговите действия спрямо цялото семейство, също дават едно обяснение на поведението както на Айола, така и на Кореде. Много ми допадна и че на финала на книгата излиза, че Кореде е по-лоша от сестра си. Защото Айола може да е сериен убиец, но Кореде е тази, която до последно не може да вземе решение дали да я предаде.
Оинкан Брейтуей
Единственият минус на тази книга, според мен, е че авторката е можела да задълбае още малко над криминалната нотка. Някак си като затворих книгата имах нужда от още малко разследване, още малко типични криминални действия ... още около петдесетина страници. Не повече. Развръзката също не ми допадна кой знае колко, но пък финалът е от моите любими – тези, които загатват, че историята определено не е със затворен край.

Накратко „Сестра ми, сериен убиец” е един наистина добър дебют, който ви препоръчвам да прочетете за някой уикенд, между другото. Ще ви бъде интересно, а и наистина няма да съжалявате, че сте отделили време на книгата.

CONVERSATION