„Скръбта е лястовица. Един ден се
събуждаш и си мислиш, че си е отишла, ала тя само е мигрирала на по-топло
място. Рано или късно се връща и отново каца на сърцето ти.“
Обичам
Елиф Шафак. За пореден път тази жена ми прави страхотно впечатление. Харесвам
я, заради категоричната й позиция, заради това, че не я е страх да я заявява
гласно. Обичам стила й на писане, историите, които разказва, героите, с които
ме запознава.
Винаги
съм твърдял, че това е автор, който не бива да бъде подценявам, само защото
„Любов“ се превърна в някаква мейнстрийм книга, която всеки чете. Елиф Шафак е
писател, които наистина не го е страх да застане буквално срещу цяла една
държава, която дори на няколко пъти се опита да го съди.
В
„10 минути и 38 секунди в този странен свят“ Шафак отново показва майсторството
на перото си, като смесва една силна лична история, с факти от историята и
съвремието на Турция, както в политически аспект, така и в религиозен,
обществен.
Книгата
ни запознава с Текила Лейла – проститутка, която в минутите след смъртта си си
спомня живота – започнал с надежди и завършил… Всъщност просто завършил.
Приятели, семейство, любов, сълзи, омраза, мечти. Всичко протича пред очите ни
за десет минути и тридесет и осем секунди. Казват, че това е времето, през
което мозъкът все още продължава своята дейност, въпреки че сърцето е спряло. Но
възможно ли е да се събере цял един живот в толкова кратко време?
Явно,
ако го пише Елиф Шафак, може.
Докато
Текила Лейла си спомня всичко от раждането си, минава през детството си в къща
с деспотичен и крайно религиозен баща и се стигне до живота в публичния дом на
Заядливото мамче, ние виждаме момента снимка на едно общество, което е разкъсвано между
традиционните и религиозни обичаи и „поквареният“ модерен Истнабул, който за
много хора не е това, което е бил преди години.
В
книгата Елиф Шафак ни показва тази страна на Истанбул, която няма да прочетем в
някой вестник или пътеводител. Това е един град, който събира в себе си както
големите възможности за печелене на пари, така и самотата, агресията, омразата.
Град, в който транссексуалните, проституцията, са част от живота му, но в същия
момент биват наказвани със смърт.
Животът
на Текила Лейла ни показва как всяко действие има свое последствие. Всеки избор
може да доведе до неочаквани резултати, но всеки трябва да понесе съдбата си.
И в тази книга Елиф Шафак ни показва отношението спрямо жените в Турция и
крехките политически отношения в нея. Но, разбира се, не е подмината и темата за
истинската любов, силното приятелство и това да се бориш за своята свобода,
дори и да знаеш, че това не е правилният път. Приятелствата, които създава
Текила Лейла в тази книга, остават силни дори и след смъртта й, а симпатичната
групичка от 5 човека обикнах като свои приятели и не исках книгата да свършва,
за да разбера какво ще стане с тях, след като Текила Лейла я няма.
 |
| Елиф Шафак |
Елиф
Шафак и в тази книга задоволява моето любопитство за реалните събития, които са
я вдъхновили за написването на новия й роман. Гробището за Самотници, което
авторката описва в книгата, наистина съществува и в момента то е пълно с
трупове на бежанци.
С
две ръце ви препоръчвам да прочетете новата книга на Елиф Шафак. Дава обща
култура, изключително много ядосва, хваща те за гърлото, разсмива те. И когато
я затворите наистина ще сте доволни, че сте посегнали към нея и повярайте ми
няма как да остане безразлични. Въпреки че в края на романа Елиф Шафак ни казва, че
всичко е фикция. Но дали все пак е така?
Прочетете
още:
CONVERSATION