„Вашите навици
са съвременно удовлетворяване на древни желания. Нови версии на старите
пороци.“
Ставам
по-рано с идеята да си направя кафе и закуска, но ритуалът приключва с това, че
закусвам обратно в леглото. Плащам си абонамент за спорт, но намирам оправдания
ежеседмично да пропускам посещения.
Не
ме разбирайте грешно. Все още не съм променила изцяло ежедневието си, затова се
изисква време. Но открих книга, която доста умело показва как да го постигнеш.
„Атомни
навици“ на Джеймс Клиър успя да ме спечели с няколко основни неща.
Това
е една изключително добре структурирана книга, която не цели да те поучава и
мотивира, а постепенно и подробно показва етапите на формиране на навика и дава
практическа насока, как да го превърнем в положителен.
Авторът
е бивш спортист, който (подобно на това ревю) започва книгата си с честен и
открит разказ за болезненото си възстановяване от травма в ученическите си
години. Основната идея на Клиър е заложена в четири правила, върху които построява
и книгата, за да разгледа подробно, подплатено с примери, какво са навиците,
как да работят в наша полза или как да се откажем от тях, ако ни пречат.
Направете го
очевиден.
Направете го
привлекателен.
Направете го
лесен.
Направете го
приятен.
На
пръв прочит тези закони са повече от очевидни, защо ни е нужна цяла книга, за
да ни го разясни. Защото, за да проработи системата на навика, трябва първо да
бъде разбрана.
Сравнявайки
навиците с малките атомни частици, от които е изградена Вселената, Джеймс Клиър
увлекателно разказва как те формират ежедневието ни повече, отколкото си
представяне.
Ние
сме нашите навици, всяко действие и решение, води до навик.
„Навиците
представляват тласкан от допамина кръговрат на обратна връзка.“
Навикът
е много повече от всекидневно повтарящо се действие, последствията от нeго ни
формират като личности и всъщност създават образа, който имаме пред обществото.
Затова е важно да определяме средата, която да провокира полезни навици.
Отказването
от навици, които не са ни полезни е дълъг и некомфортен процес. Джеймс Клиър не
крие това, но също така и не обещава бързи резултати. Промяната се корени в
самия процес на навика, а не в очакването на мотивиращата цел. Щом навикът се
превърне в нещо приятно, или неприятно, автоматично става много по-лесно да се
връщаме/откъсваме от него.
 |
| Джеймс Клиър |
В
края на всяка глава, авторът предлага кратко резюме на основните идеи
представени в нея, както и множество таблици и графики за по-лесното им
илюстриране. Това ми допадна доста, като вид преговор на вече прочетеното, също
и като маркер за най-ключовото в главата.
Уверено
и интригуващо „Атомни навици“ разказва за практичен и удобен подход, като
подобно на навика го разглежда поетапно в различен контекст. Така в края на
книгата сам започнеш да пренареждаш средата, за да започнеш да правиш нещо,
което искаш. Или да записваш стъпките, които трябва да опростят неприятeн
навик, за да стана ежедневие.
„Атомни
навици“ се чете леко, дава полезни насоки, не претендира с патос и поука, и
всъщност е една доста забавна и практична книга, която ти дава насока и идея.
Останалото зависи само от теб.
Автор: Магдалена Младенова
Снимка: Любен Спасов
CONVERSATION