„Когато хората пазят тайни, тайните
имат неприятното свойство да загниват. Така могат да станат отровни. И
смъртоносни.”
Изобщо
не крия, че издателство „Еднорог“ е сред моите любимци, не само за 2019-та, а
по принцип. За мен под логото му се издават добри заглавия, които си заслужават
четенето и определено са по моя вкус. За справка, след книгата, на която ще
правя ревю сега, на опашка са се наредили още 3 заглавия от тях, които съвсем
скоро ще бъдат прочетени.
Днес
обаче ще обърна внимание на моя личен фаворит сред тяхната листа от
автори, а именно – Антъни Хоровиц. За мен той е откритие и писател, на когото чакам
книгите на български с огромно нетърпение. След „Мозайка от убийства“ и „Убийството
е всичко“, „Присъдата е смърт“ е поредната книга от него, която ме впечатли
силно. За мен тя беше и изненада, защото в последния момент разбрах, че ще
излиза.
За
щастие и този път Хоровиц не ме разочарова.
В
„Присъдата е смърт“ Хоровиц отново ни разказва за приключенията си с шантавия
детектив Даниъл Хоторн. Този път обаче
жертва на убийство е станала не някоя филмова звезда, а най-обикновен
бракоразводен адвокат. Той е зверски убит с бутилка вино, която струва две
хиляди паунда. И не е само това. Като в типичен роман за Шерлок Хоумс, до
трупа, на стената има изписано послание, което води до наранена бивша съпруга,
богат бизнесмен укриващ доходи и една случка от миналото на адвоката, която
носи още повече мисетрии и смърт.
И
в тази книга, Хоровиц не изневерява на страхотния си стил да реди една заплетена
мозайка от убийства. Не вярвам някой редовен читател на автора да очаква, че в
една негова книга ще се разминем с един смъртен случай. Както и очаквах всяко
нещо в историята е тясно свързано с друго и докато всички се съсредоточаваме в
главното убийство, под носа ни се случва друг смъртен случай, който обаче,
разбира се, не е това, което изглежда.
Огромен
почитател съм на това как Антъни Хоровиц никога няма празни изречения – всяка
улика, всяко нещо, което влиза в описанията на дадена сцена или случка е
подсказка за разплитането на пъзела. Харесва ми как изгражда героите си, как
допълва образа на Хоторн във втората книга за него и постепенно разбираме
някакви допълнителни неща, както за личния му живот, така и за професионалния.
Харесва
ми, че и този път Хоторн има своя „враг“ в историята, но този път е жена, в
крак със световните нагласи на тази тема. И въпреки че на тази жена и бяха
придадени всички лоши мъжки качества, мен лично не ме подразни и даже ми беше
интересна ролята й в цялата история.
Наистина
много ми хареса и как завърши историята. Хоровиц отново бяга от клишето, като
дори направи себе си на глупак, за да покаже, че има клиширан вариант на финал
за тази история. Но той ни поднесе един различен и логичен край, който въпреки
че накрая усетих накъде ще отидат нещата, много ми хареса.
Както
и в предните си книги, така и тук, Хоровиц зачерква теми, както от обществена
значимост, като укриване на пари, така и чисто човешките теми като съвестта,
доблестта, за това да си добър приятел и по-важното ... достоен човек.
Но
в крайна сметка всичко опира до добрата криминална история, с класическа основа
и интригуващ финал.
 |
| Антъни Хоровиц |
Ако
трябва да говоря за нещо, които не ми допадна в книгата, то това определено
е, че в този трети роман на Хоровиц за мен, определено действието се развиваше
най-мудно и имаше части, в които не се случваше кой знае какво.
Това
обаче не ми пречи да препоръчвам този автор на всички любители на жанра по
простата причина, че няма да останат разочаровани, а напротив. Точно като мен ще
тръпнат за нещо ново от Антъни Хоровиц. Усещането е същото като да чакаш нов
албум на любимата си рок група!
Прочетете
още:
CONVERSATION