„Майра, не те боли, защото нямаш
сърце, а защото носиш още две сърца в себе си. Винаги си ги носила. И винаги ще
трябва да ги носиш. Те са твоят дар и твоето бреме.“
Много
рядко посягам към книги, които се занимават утопични теми и светове. Аз съм
човек, който го впечатляват реални неща, даже, ако една книга е по истински
случай, дори да е на тема далеч от мен, бих я изчел. Утопии, антиутопии – всичко
това ме кара да гледам песимистично към една
творба и много рядко ми провокира интереса.
Със
„След потопа“ на Касандра Монтаг обаче не се получи така. Това е заглавие, което
привлече вниманието ми и много благодаря на издателска къща „Бард“, че ми
дадоха възможност да се докосна до света на Майра и дъщеря й Пърл. Свят, в
който водата властва и е навсякъде около нас. Свят, в който не може да се
довериш на никого. Дори на бащата на дъщерите си.
Книгата
започва с новината, че светът вече не е същият.
Година
след година водата бавно поглъща континентите. Първи са големите градове по
крайбрежието. Потопът оставя след себе си само архипелаг от планински върхове с
човешки колонии, заобиколени от дълбока водна шир.
Главната
ни героиня Майра живее с осемгодишната си дъщеря Пърл в свирепа битка за
оцеляване. Лови риба с малката си лодка "Птица" и слиза на сушата
само за да я размени срещу припаси и новини. Готова е да изкорми всеки мъж и да
се справи с всяко препятствие, което ги застраши. Оправната Пърл е единствената
ѝ причина да живее и я разсейва от спомените ѝ за по-голямата си дъщеря Роу,
отвлечена по време на ужасяващото наводнение.
Един
ден при сблъсък с непознат Майра разбира, че Роу не е мъртва, а е пленена от
пирати, живеещи на брега на някогашна Гренландия. Майра събира кураж и се
отправя на опасно пътуване към ледените северни морета, за да спаси детето си.
Но това значи ли, че трябва да пожертва Пърл, за да го направи?
„След
потопа“ определено е многопластова книга, събрала в себе си много теми за
разглеждане.
От
една страна имаме този нов свят. Свят, който изкарва наяве всички скрити
помисли у хората. При някои те са добри – появяват се лидери, които искат да
спасят оцелелите след потопа и да изградят нова нация с принципи и достоен
начин на живот. Но от друга се появяват престъпници, пирати, които крадат
провизии, отвличат жени, карат да ги раждат и им взимат децата. В този нов свят
се изoстрят всички качества на хората и се покачват на десета степен. Монтаг
показва, че независимо в каква ситуация е поставен, човек остава верен на себе
си и ако си любяща майка, която се грижи за децата си и иска най-доброто за
тях, ще си такава и ако навсякъде около теб има само и единствено вода. Но, ако
си човек, за който законите винаги са били условност, в условията на потоп ще
станеш още по-ожесточен. Човешката природа е вярна на себе си – независимо къде
се развива.
Другата
интересна тема за мен бе точно това майчинство, което споменавам вече няколко
пъти. Майра като майка, разбира се, иска да спаси Роу и през цялата книга търси
различни варианти да го направи. Лъже цял един екипаж защо иска да се придвижи
до местността наречена Долината. Прелъстява капитана, бори се на живот и смърт.
Всичко това само заради спасението на дъщеря си. В един момент обаче е толкова запленена от идеята да спаси едното си дете, че Майра забравя, че другото
стои точно до нея и има нужда от вниманието и помощта на майка си.
 |
| Касандра Монтаг |
Това
определено е книга, която в един и същи момент ти дава доза щастие, а в
следващия те залива с огромно отчаяние. Някаква смесица между приключенски
морски роман и драматичен апокалиптичен разказ.
Единственото,
което много не ми хареса бе, че на моменти Монтаг прекаляваше с подробностите и
описваше неща, които бяха излишни. Като цяло стилът й на писане ми бе муден и
леко ме изнерви, че на места, където сюжетът можеше да е по-динамичен, тя го
стопираше по някакъв начин и той отново се превръщаше в спокоен разказ за едно
много бурно море. Получаваше се контраст, който ме напрегна.
Като
цяло ви препоръчвам „След потопа“, ако ви се чете приключенски роман, който е на
границата между измислица и напълно реалистично бъдеще.
CONVERSATION