„Вървяха бавно по коридора под
зоркия поглед на възпитателя, не като деца, а като инвалиди. Или старци,
прекарващи последните седмици от живота си в неприветлив хоспис.“
От
доста време не бях чел нещо на Краля. След едно предозиране с 4 негови книги
преди години, „погълнати“ последователно една след друга, си дадох почивка от
него и наистина чудното му въображение. Всички коментари около „Институтът“
обаче ме накараха да посегна отново към Стивън Кинг.
Това
е книга, която определено за мен е нещо различно от него. Накратко – няма го
хорър елемента, от който да ме е страх да спя сам в стая. Това е роман, който
по-скоро набляга на конспирацията. Става дума за деца с паранормални способности, които се използват като оръжие и един евентуален сценарий за това какво се случва зад кулисите на световната
политика.
Книгата
започва с описанието на един герой, който впоследствие ще се окаже важен за
историята и разбира се, типично за Кинг, той започва да живее в едно малко
американско градче, с чудати и откровено странни обитатели. Истинския екшън
обаче започва, когато една нощ в къща на тиха уличка в предградията на
Минеаполис похитители убиват родителите на Люк Елис, а него натоварват в черен
джип.
Операцията
отнема едва две минути. Люк се събужда в Института, в стая, която прилича досущ
на неговата, само дето няма прозорци. А щом излиза през вратата, вижда други
врати, зад които живеят други деца с особени дарби − телекинеза и телепатия, −
озовали се там по същия начин като него: Калиша, Ник, Джордж, Айрис и
десетгодишният Ейвъри Диксън. Всички те са в Предната половина. Има и други
деца, научава Люк, преместени в Задната половина, която по думите на Калиша е:
„като призрачен мотел − децата ги настаняват там, но никога не си тръгват“.
В
тази злокобна институция директорката госпожа Сигсби и подчинените ѝ са се
посветили безмилостно на задачата да изцедят от децата силата на необикновените
им дарби. Тук всички са безскрупулни. Ако си послушен, получаваш жетони за
автоматите с храни и напитки. Ако не си, получаваш жестоки наказания. С всяка
следваща жертва, изчезваща в Задната половина, Люк все по-отчаяно иска да
избяга и да потърси помощ. Но никой не е успявал да избяга от Института.
Романът
определено ми хареса. Кинг е създал едно място, което е мистично, но в същото
време толкова реално, че направо те е страх да се замисляш над темата дали
такива институти наистина съществуват. Историята е по-скоро конспиративна
според мен, отколкото страшна, както беше обявявана в някои медии. Разглежда
се вечния въпрос – дали има хора в световен мащаб, които дърпат конците за
всичко случващо се около нас и ако да – по какъв начин? Дори клишираната тема
за това, че целта оправдава средствата е заложена и наистина те кара да се
замислиш.
Като
цяло Кинг и „Институтът“ ме накараха да чета хем с интерес, хем постоянно да се
питам даденият герой дали постъпва правилно и как бих постъпил аз.
Не,
че съм очаквал друго, но в тази книга Стивън Кинг е брилянтен. Изградил е всеки
един от героите толкова точно и перфектно, че за мен тези хора съществуват
някъде там. В пространството. Чисто психологически, поведенчески, характерите
им .. всичко до последния детайл около героите е преценено и направено както
трябва.
За
мен специално това е голямото удоволствие при четенето на Кинг – в детайлите.
Той винаги изпипва нещата, знае какво да напише и няма случайна дума в неговия
текст. Ако е решил да прави препратки към поп културни феномени не прекалява и
не си доукрасява, за да се прави на интересен. Ако ще замесва политика – ще го
направи умерено без да дразни някой. Ако се заиграва с малцинства от какъвто и
да е вид – ще е директен, но не и нетактичен. Всичко това го има в тази книга. Препратките
към съвременната политика и всичко случващо се в днешни дни в Америка също ми
харесаха.
Сюжетът
е много интересен и те увлича без проблем, финалът ми дойде очакван, за жалост
не се изненадах въобще. Може би и това е причината да затворя книгата без прекалено
голям ентусиазъм от текста.
Въпреки
това обаче „Институтът“ си заслужава четенето и го препоръчвам не само на
феновете на Кинг.
CONVERSATION