„Това е история за много неща, но
най-вече за идиоти.”
Това
е едно от първите изречения, които ще прочетете в новата книга на Фредрик
Бакман „Тревожни хора”. И въпреки че героите в нея имат своите истории, съдби,
проблеми, чувства, които се разгърнаха в книгата и аз обикнах, просто не мога
да не се съглася с Бакман, че в крайна сметка този роман наистина ни разказа за
едни ... идиоти.
Идиоти,
които ме разсмяха, идиоти, които ми показаха друга гледна точка. Идиоти, които
описани от шведския автор ти стават симпатични и няма как да ги осъдиш за
каквото и да е. „Тревожни хора” определено е една от най-забавните книги на Бакман,
която в есенцията си обаче е за болестта на съвременните хора депресията и
възможните последствия от нея като самоубийството.
В
тази книга Бакман ни поставя в центъра на крайно неуспешен банков обир и един
обирджия, който се заключва заедно със свръхентусиазиран брокер, двама кисели
любители на „ИКЕА”, жена в напреднала бременност, суициден мултимилионер… и
заешка глава в един апартамент за оглед. Сградата е обсадена, а на полицията се
налага да води преговори и да носи пица.
В
крайна сметка заложническата драма има щастлив край – обирджията се предава и
пуска всички, но когато полицаите нахлуват в апартамента, вътре няма
никого.Започват серия объркани разпити на свидетели, при което възникват
няколко въпроса, около които се заформя класическа мистерия: Как е успял да се
измъкне обирджията?Защо всички са толкова ядосани? И какво всъщност не им е
НАРЕД на хората в днешно време?
Мисля,
че съм го писал и преди, но наистина се радвам колко много се разви Бакман като
писател. Започнал като блогър, той успя така да усъвършенства своето писане, че
в момента е един от най-добре пишещите съвременни писатели според мен. След „Бьорнстад”
и „Ние срещу всички”, „Тревожни хора” ми идва толкова забавна, че по-скоро си
припомних стария Бакамн и „Баба праща поздрави и се извинява”. Тази книга ме
разтовари, четеше се леко. Шегите бяха много умни, изпълнени със сарказъм и
ирония и започвах да се хиля като идиот независимо къде се намирам. Започнах
книгата в натоварен период за мен, но ако нямах толкова работа сигурно щях да я
прочета за отрицателно време.
И
въпреки че, ако някой ме попита без да се замисля бих казал, че новата книга на
Бакман е комедия, която разтоварва, все пак той в нея е вплел наистина сериозни теми,
които те карат да се замислиш най-малкото как да се държиш с околните.
Основната
тема е за депресията и всичко, което може да те доведе до това да изпаднеш в
емоционална черна дупка. Да се разведеш, да ти вземат децата, да останеш на
улицата. Банката, в която си вложил всичките си пари да фалира и да не ти ги
върне, да не виждаш полезен изход от ситуацията, освен да се самоубиеш. В такъв
момент ти не виждаш светлина в тунела,а само своите провали и как
постоянно разочароваш някого. И в такъв момент вършиш отчаяни действия, много
често крайни и фатални.
 |
| Фредрик Бакман |
В
книгата се говори и за любовните отношения. Абе ... като цяло отношенията между
хората. Кога се познава, че обичащ някого? Дали, когато го залъгваш с
действията си и той се чувства важен или ако стоиш отстрани и го чакаш сам да
си помогне? Когато приемаш странностите му или когато спориш с него на всяка
дума? Бакман както винаги е изградил героите си толкова добре, че те имат
плътност и характер и са едно огледало за това как ежедневно правим грешки в
общуването си с хората и ги нараняваме несъзнателно. Понякога една мила дума,
едно „Браво”, краткото „С теб съм. Ще се справиш” могат да направят чудеса.
Неслучайно името на романа е „Тревожни хора”. Книгата е една моментна снимка на
обществото ни в 21-ви век. Стресирани сме от забързаното ни ежедневие, не
допускаме никой до нас и си мислим, че дистанцията от другите ще ни донесе
спокойствието към което се стремим. Модерно е да не показваш никакви чувства
пред околните, докато отвътре гориш. Работата обзема живота ни и ти се чудиш
дали играеш играта или си част от цялата система.
Понякога
е хубаво просто да спрем, да поемем въздух и да се огледаме. И тогава може да
попаднем на група непознати, включително един заек по боксерки, които могат да
ни помогнат и да подредят кашата в главата ни.
Защото понякога просто имаш нужда от хора. Дори и идиоти.
Защото понякога просто имаш нужда от хора. Дори и идиоти.
Прочетете
още:
CONVERSATION