Първата ми среща с Ю Несбьо

„Знам само, че точно тук и сега е идеалният момент, точно сега съм на мястото, където винаги съм искал да бъда. На път и същевременно достигнал крайната цел.
И че съм готов.
Готов да се престраша да понеса още една загуба.“ 
Като фен на криминалетата съм учуден от себе си, че толкова дълго време ми бе нужно да прочета нещо на Ю Несбьо. Хвален автор от всички, препоръчван ми многократно от доста мои познати, които знаят, че обичам този жанр. Е, дойде и неговото време и буквално ме е яд, че не прочетох нещо негово по-рано.  

Първото, с което се сблъсквам от автора е „Среднощно слънце“, роман, който не е с легендарния Хари Хуле (както всички около мен ме питаха), но за мен бе много вълнуващ и мисля,че попаднах на страхотна книга като за първи досег с автора.

Както самият разказвач в книгата пише, тази история може да има различно начало и различен край. Самият той е разпилян и по един „разхвърлян“ начин ни разказва историята на Юн/Юлф. Но накратко може да се каже, че действието се развива в селце далеч в северна Норвегия, където незалязващото слънце е способно да те докара до лудост. В това селце от автобуса слиза мъж, който се представя като Юлф и търси място, където да се скрие от най-влиятелния наркобос в Осло, известен като Рибаря.

Доскоро Юлф е работел за Рибаря - бил е силов събирач на дългове, изпълнявал е дори мокри поръчки, но след издънка е изпаднал в немилост. И Рибаря изпраща наемниците си по петите му да го очистят. Попадайки в селцето Косюн, Юлф открива перфектното скривалище. Или поне така се надява. Местните жители, консервативни християни, приемат Юлф, а тъжната, красива клисарка и малкият ѝ син му помагат и му носят храна. Разбира се, нещата много скоро след това загрубяват и привидното спокойствие в селцето носи смърт след себе си.

Определено мога да кажа, че всичко, което ми е говорено за Ю Несбьо през годините не е преувеличено. Страхотен автор, с неповторим стил. Умее да изгражда историята по такъв начин, че те вкарва във филма и ти се превръщаш в участник в действието. Пише увлекателно, а и подробностите, в които навлиза са супер любопитни и не доскучават. Сюжетът на „Среднощно слънце“ ми бе изключително любопитен, като обхваща много теми, които ме караха буквално да не спя и да не ям (не преувеличавам), за да прочета само още една страница. Книгата вплита в себе си както силна лична история, така и типичния криминален роман, с лоши герои, убийства и кървави инциденти. 
В тази на пръв поглед тънка книга се говори за това какво си готов да направиш в името на своята кауза, независимо колко благородна е тя и това благородство оправдава ли постъпките ти? Наблюдаваме директно как рано или късно всеки отговоря за своите действия и определено всеки плаща за това, което е направил. 

В книгата има много самота, агресия. Агресията като форма на възпитание. Агресията като начин на показване, че някой греши. Тази агресия обаче не е вулгарна и безсмислена, а ни води до други теми – семейното насилие, трябва ли да се мълчи, кога е късно?

Засегната е темата за религията – какво е тя – вяра или може би нещо друго, което води човека по неговия път и му показва коя е правилната постъпка и коя не. Главният ни герой например не е от най-вярващите и постъпките му определено не са богоугодни, но точно тази компания на вярващи, точно това усещане за подкрепа и съчувствие, пробужда у доскорошния престъпник нещо, което той мисли за отдавна умряло.
Ю Несбьо
Това е книга за загубата, но тази, която си готов да приемеш. За момента, в който осъзнаеш, че част от пътя към успеха е осеян с много крачки назад, спъвания и голяма доза загуби. И когато постигнеш целта си, да се изправиш, да посрещнеш резултатите от усилията си и да се подготвиш за нова загуба. Която ще те доведе до още по-голям успех.

Всичко щеше да е перфектно за мен в тази книга, ако не беше този скорострелен финал. През цялата книга Ю Несбьо изграждаше плавно своите герои и действие, и изведнъж към края всичко стана много набързо, получихме развитие, решение на проблемите .. абе като цяло за малко да го изпусна тоя финал, толкова изведнъж се случи.

Но ви препоръчвам тази книга, ако искате да се насладите на чудесния Ю Несбьо и неговото наистина добро писане.
Прочетете още:




CONVERSATION