Back to the Classics: „Quo Vadis“

Странен беше този свят, чиято красота опияняваше очите ѝ , но чиито противоречия невинното ѝ съзнание не можеше да разбере.“
Quo Vadis“ е исторически роман на полския писател Хенрик Сенкевич, от 1895 година. Заглавието е заимствано от житието на Симон Петър, който напускайки Рим, среща Христос и го пита: „Господи, къде отиваш?
Най-известното произведение на полския класик Сенкевич среща читателя със света на древен Рим, управлението на Нерон и пътят на християнската вяра.
Светът се основава на измама, а животът е илюзия. Душата също е илюзия. Трябва да имаш достатъчно ум обаче, за да различиш приятните илюзии от неприятните.“
Роман, в който Рим е привидно бляскаво място, което в същността си малко по малко загнива от пороци, разврат и убийства. История за падението на една от най-великите империи, за загубата на ценостти, за страха и пагубното действие на самозабравата, но и за спасението, за вярата и щастието, изградено върху любов, не върху омраза. Нерон – Меднобрадия цезар на „вечния град“ всъщност е един шут, който търси поле да изявява своите „таланти“ и нехае за хората и света, един император, готов да подпали собствения си град, за да напише след това поема...
В този парад на пищността и величието човек не знаеше къде да гледа.“
Това е една история, изпълнена с болка, тъга, гняв, щастие и непреклонна вяра. Вяра в нещо непознато, нещо невидимо, но и истинско... И любов. Любов, въпреки омразата, прошка, въпреки злините... И надежда. Надежда, че в крайна сметка доброто ще победи злото и правдата ще въздържествува.
[…] и не е достатъчно да обичаме добрите, а трябва да обичаме и лошите, защото само с любов може да се премахне злото в тях.“
Quo Vadis“ от Хенрик Сенкевич е роман, основаващ се на борбата на доброто и злото. Преплитането на всяка една емоция, всеки едни трепет, всяко усещане (било то болка или любов), успяват да въвлекат въображението на читателя в тази битка, в която краят не е ясен. Но накрая вярата успява да унищожи гнева и омразата и сред руините ражда любов.
[...] щастието е да искаш това, което искат боговете, следователно то зависи от нашата воля. Но аз мисля, че има друго, по-голямо и скъпо щастие, което не зависи от волята, защото само любовта може да ни го даде. “
Автор: Темелина Трайкова
Прочетете още:


CONVERSATION