„Яростта на нахлуващия от прериите студен есенен фронт.
Усеща се: ще се случи нещо ужасно. Слънцето ниско в небето, мъждукащ светлик,
изстиваща звезда. Повей след повей безредие. Дърветата се гънат, температурите
падат, иде краят на целия северен култ към материалния свят.“
Америка,
на ръба на една от най-тежките си кризи в модерната история на страната. Едно
американско семейство наднича над ръба на същата пропаст, към която го тегли
страхът и миналото.
В
няколко ревюта прочетох, че „Поправките“ е заявката на Франзен за великия американски роман. Но
по-скоро се явява кандидатурата, която ще представи огромният му писателски
потенциал, а по-късно и затвърди.
Без
да съм чела другите му книги, бих си позволила да се съглася с тези твърдения.
„Поправките“
е една великолепна сатира на американския материализъм и стремежът към успех,
сляпата вяра на хиляди хора, които се самозалъгват, че са предопределени за
велики дела. Действието на романа прескача времевите линии от бъдеще към
минало, но основният сюжет е ситуиран в навечерието на спукването на балона за
„най-дългият период на икономически разцвет“. Книга е и деликатна дисекция на американското семейство,
обременено от фалшиви възгледи за приличие и авторитет, изгубено между
консуматорството и радикалните политически възгледи.
Семейство
Ламбърт, непрекъснато се стреми към успехите, дори някои от членовете му ги завоюват триумфално, с измамната
страст, че правят това което желаят. Истината е, че се надпреварват със
страховете и всичко онова, което си опитват да оставят зад себе си. Грешките от
миналото са проблясъци, които трудно подминават трите деца на Алфред и Инид.
Неотменна е вината, която хвърлят върху родителите си за всички свои трудности
в живота, а мисълта, че ще се превърнеш в родителите е още по-голяма движеща
сила, за да завоюваш американската мечта.
Измамните
илюзии за сила и власт, които са така присъщи на човечеството за опровергани от
реалността. Един от любимите ми моменти е в частта на Гари, когато разсъждава,
че всъщност „никой не иска да е неготин“, но някои трябва да се нагърби със
задачата да е обикновен.
Най-хубавото
нещо в книгата е майсторското писане на Франзен, което трансформира ежедневието
на героите си в нещо изпълнено с живот и действие, а всъщност е просто
тривиална рутина. Така и Ламбъртови са пределно обикновени.
Езикът
на книгата е вълнуващ, вдъхва живот на старите мебели в къщата в Сейнт Джуд,
отмерва тиктакането на часовника с ехо, разлиства разхвърляните страници от
ръкописа на Чип. С това писателско преобразяване, всяка една малка трагедия и
победа са описани с мащаба на Шекспирова пиеса и военно действие. Вътрешният
свят на героите и много по-богат и жив, отколкото реалното им съществуване,
затова чрез техният монолог оживява и
цялата среда. Така, както за всяко семейство, неговата лична борба е
най-съществената и драматична из целия наниз от човешки съдби.
„Усеща се, ще се случи нещо ужасно.“ Това е
част от въвеждащото изречение на „Поправките“ и много поетично отразяване
нарастващото напрежение за очаквания крах.
Алфред,
бащата, е внимателно сглобен образ на отиващото си поколение американци,
вярващи в идели, които днес нямат същата стойност. Разбира се носи със себе си
всички недостатъци и предразсъдъци на времето си. Но мисля, че той е
единственият, който въпреки болестите, които замъгляват съзнанието му, живее в
реалността осъзнато. И без изгубени стремежи.
Джонатан Франзен |
Контрастът и приликите между Ламбъртови е също толкова майсторски и добре написан, въобще удоволствие е да се чете Франзен. Обожавам Гари, съпричастна съм с Инид, Чип ми е любимец, Денис ме остави безразлична.
Може
би единствено не ми допадна прекалено бързият финал. Цялото растящо усещане за
нещо неприятно ескалира на заветната Коледа у дома, след което скоростно
приключи.
Но
въпреки това, книгата ми хареса много, четенето беше удоволствие и компенсира,
каквито и да е други недостатъци в сюжета и героите.
Нареждайки
се до Дона Тарт и Майкъл Шейбон, Джонатан Франзен се превърна в един от
любимите ми американски писатели. Докато наваксам с други негови книги, прочита
му определено си струва, както и мястото сред най-добрите съвременни писатели.
Автор: Магдалена Младенова
Автор: Магдалена Младенова
CONVERSATION