„Щом се изясни, че намерените на
полето кости вероятно никога няма да бъдат индетифицирани, хората се отдръпнаха
и се почувстваха измамени. Тръпката изчезна, вълнението бе ограбено от живота
им.“
Ужасно
много харесвам Греъм Нортън – страхотен водещ, още по-добър комик, с умерено
чувство за хумор, което ми пасва идеално. Когато разбрах, че от „Колибри“ ще
издават негова книга се ентусиазирах много. Нямах търпение да го видя в една
различна светлина – да разбера какво е сътворил в света на книгите и дали ще ми
хареса толкова колкото го харесвам на малкия екран.
Е,
за жалост, не се получи така както очаквах.
Накратко
в книгата се разказва за едно отдалеченото ирландско село Дънийн, където
животът е спокоен и монотонен, но само привидно. Брид Риърдан посяга към
чашката за утеха, изисканата Ивлин Рос смята живота си за пълен провал, а
симпатичният сержант Колинс се е превърнал в лаком шишко. Тъмните тайни на
селото започват да излизат наяве, когато на строителен обект случайно са
открити човешки кости. Докато всички подозират, че жертвата е Томи Бърк,
отдавна изчезналият любим на Брид и Ивлин, сержант Колинс се залавя с първото
сериозно разследване в невзрачната си провинциална кариера и се натъква на
старо любовно съперничество, стаен гняв, огорчение, скръб и разкаяние.
Това
е една книга за тайните, които с времето са се превърнали в огромни и грозни
лъжи. За погубването на живота. За изпуснатите възможности. За изборите, които
правим.
„Мъртва
точка“ ми тръгна много добре. Нортън е създал един трогателен роман, в който се
преплитат комедия, драма, мрак и много любов в различните й разновидности.
Самият той пише четивно. С характерното
си язвително остроумие и с подкупваща откровеност анализира дълбоко противоречивата човешка
природа, която и с хубавите, и с лошите си страни те кара да се привържеш към
героите. И въпреки че не може да избяга от своя комичен стил и има доста от
иронията му, Греъм Нортън се е постарал да създаде един криминален роман, който
да е сериозен и да набляга на много проблеми в съвременното ни общество.
Проблемите с тази книга дойдоха може би към средата, когато тя ми стана изключително еднотипна.
На моменти дори скучна. Хубавата идея се разми и някак си повече се наблягаше на
вътрешния свят на героите и какво ги тормози в сегашната ситуация, а не на
криминалната нотка, която остана на заден план и дори ми се стори безсмислена.
 |
| Греъм Нортън |
Нямахме
разследване като хората. Нямахме органи на реда, които да ни придават усещането
за един добър криминален роман. Имаше много изневери, вдигане на чашки, семейни
отношения, странни чисто човешки поведения.
Финалът
ми беше скучен и очакван. Не ме развълнува и не успя да ме впечатли. Някак си
след първата половина не се случи нищо интересно, което ме разочарова.
Или
аз съм очаквал много от автора, или просто не му е достигнало нещо, не зная. Но
определено затворих книгата със смесени чувства. Наистина добра идея. Хубаво написана с умно изградени герои, но скучновата, пълна с клишета и не толкова
добър финал.
Определено
ще залагам на „Шоуто на Греъм Нортън“.
CONVERSATION