„В този миг
Елизабет осъзнава: трябва да съобщи на дъщеря си, че умира. Разсмива се като
човек, който се готви да разкаже виц.“
„Жажда“
е един от най-кратките романи, които съм чел, с една от най-истинските и семпли
истории.
История
за една майка, която в края на дните си има една огромна жажда за живот, само че с повече обич в него и повече близки хора. История за една
дъщеря, която търси истинската любов, не само секс без чувства, само че на
грешните места и определено по грешния начин. История за семейство, което
просто не му е писано.
„Жажда“
е част от поредицата
„По пътя“ на издателство „ICU“, които ни запознават със съвременни писатели от
цял свят и техните творби. Холандската писателка Естер Херитсен, която е
предизвикала истински фурор с книгата в родината си, определено спечели още
един почитател в мое лице.
Още
в началото на книгата, всички ние разбираме, че Елизабет скоро ще умре. Само че
малцина знаят за болестта й в романа –
само лекарят и фризьорът й. Случайна среща с дъщеря й Коко предоставя шанс за
споделяне на страшната тайна. И въпреки че Коко имам сложни взаимоотношения с
Ханс, които усеща, че се пропукват с всеки изминал ден, тя се мести да живее
при майка си и това вкарва двете жени в лабиринта на сложни взаимоотношения. Всички
около Коко я убеждават, че живеенето с майка й не е добра идея заради странното
им общо минало, но тя не се отказва. Въпреки че разбира една странност, която
майка й проявява към нея още на две година възраст.
Миналото
нахлува в настоящето с цялата безпощадност на спомените и съзнателно
притулваните истини. Острите му ръбове са белязали героите така, както едно
преминаване с детско колело през стъклена врата белязва завинаги тялото на
Коко.
През
цялото време докато четях „Жажда“ нямах чувството, че ръцете си държа роман. По-скоро все
едно четях сценария на някоя театрална пиеса или дневника на едно объркано
момиче. Наистина динамичен сюжет, в който преобладават диалозите, които на
моменти са странни, объркани, точно като отношенията на героите.
Като
цяло обстановката на книгата е особена. Проследява
как една шепа хора се опитват да стигнат един до друг – физически и
емоционално, но толкова се оплитат в тези свои опити и толкова се объркват от всичко
това, че нещата стават даже още по-зле. Стига се до врътване на ключ – както буквално,
така и на чисто психологическо ниво. За мен
през цялата книга една дъщеря се опитва да намери път към майка си,
обаче се удряше в стена. Стена, градена с години. Стена, зад която са скрити
тайни желания или по-скоро потиснати чувства.
 |
| Естер Херитсен |
Виждаме
една майка, която знае, че ще умре и връща назад лентата – от първия до
последния си ден. Осъзнава свои постъпки, най-накрая пред себе си признава и
някои мисли, които не са й давали спокойствие през годините. Но най-вече виждаме как
отношенията с мъжа й в даден момент се повтарят с дъщеря й. Алкохол и
нелогично поведение отново се намества в живота й, но вместо да се опита да поговори с дъщеря си, Елизабет оставя нещата просто да се случват, както преди години с нейния съпруг. Не
се бърка. Може би, защото няма смисъл. Може би, защото вече е късно.
Определено
мога да кажа, че Естер Херитсен е един много добър психолог. Само тогава може
да изградиш такъв роман. Докато четях книгата знаех, че това може да е
историята на съседката от горния етаж, или на колежката ми, с която ще пием
кафе утре .. може би дори на някоя моя близка приятелка. И точно в това е
силата на „Жажда“ – просто е човешка.
Забелязвам
,че повечето съвременни писатели залагат на това – на човещината в своите
истории и съм сигурен, че заради това все по-често откривам нови имена за себе
си, които ми стават любими.
Определено
ви препоръчвам „Жажда“ – историята не е от най-леките, но ще ви спечели с
искреност и човечност. А май напоследък тези две неща доста ни липсват.
CONVERSATION