„Когато се намираш на километри от
хора, които са те познавали преди, наистина започваш да забравяш кой си. Все
едно не съществуваш. Как да живееш на света без миналото си, без онова, което
светът е бил за теб някога? Има ли начин да не се спъваш пак и пак?“
Събота
вечер е и повечето от нас са си вкъщи. Всеки се чуди какво да прави. Гледаме
филми, готвим, слушаме музика, прекарваме повече време с любимите си хора.
Доста от нас обаче в момента и четат, защото сега ни е паднало и имаме цялото
време на света.
Днес
ще ви запозная с книгата, която ми правеше копания две вечери подред. Книга,
която ни показва, че е много трудно да откриеш истинското си аз, но още по-трудно
е да го покажеш пред света и да устоиш на реакциите, които ще породи.
„Грешното
възпитание на Камерън Пост“ от Емили М. Данфорт ни разказва за едно момиче,
което проявява смелостта да живее според собствените си правила!
Родителите
на Камерън Пост загиват при злополука. Странно, но първото й усещане е
облекчение. Облекчение, че никога няма да разберат как часове по-рано тя е
целунала момиче. Това усещане обаче не продължава дълго. На Кам съвсем скоро й
се налага да заживее с консервативната си леля Рут. Животът й предстои да бъде
различен. Да оцелееш в Майлс Сити, щата Монтана, означава да се слееш с тълпата
и да не се натрапваш с поведението си. Кам става специалист и в двете.
В
градчето се появява Коули Тейлър. Красивата шофьорка на пикап и образцова
дъщеря има и образцово гадже. С Кам обаче завързват неочаквано и силно
приятелство. Приятелство, което подсказва и за нещо... неподозирано. Но щом
отношенията им са напът да прераснат в нещо друго, целомъдрената леля Рут се
намесва, за да вкара племенницата си в правия път. Кам ще се опита да разбере
истинската си същност – макар и да не е съвсем наясно каква е тя.
Само
че ще изживее доста трудни моменти, докато влезе в едно дълбоко езеро и признае
пред себе си и родители си всъщност какво тормози душата й.
„Грешното
възпитание на Камерън Пост“ много силно ми напомни за романа на Сали Руни „Нормални хора“. И в двете книги разглеждаме живота на тийнейджъри. Случват им се
нормални неща – първи тръпки в любовта, правене на „забранени“ неща, пушене на
марихуана, пиене на алкохол. Интриги между приятели, клюки .. изобщо типичния
живот за тийнейджъри и тяхната бурна младост.
Разликата
в романа на Данфорт обаче е, че тя ни представя момиче, което все още не
спада в категорията „нормални“ според по-голямата част от хората в нашето съвремие. Момиче, което осъзнава, че е различна, но знае,
че хората няма да я приемат такава. Момиче, което до такава степен се страхува
да признае за истинските си чувства, че изпитва облекчение, когато родителите й
загиват в катастрофа. И въпреки че по-късно осъзнава, че те са били
най-хубавото нещо в живота й и по-скоро съжалява, че не им е казала как се чувства докато са
били живи, първоначалната й реакция е съкрушителна.
 |
| Кадър от едноименния филм |
Виждаме
как едно общество може да осъди някого без дори да се опита да го разбере. Да
му сложи етикет и да го накара да се чувства зле, и дори да действа по начин от
който не се гордее. А, когато в романа се намесва религията, нещата тотално
загрубяват. Отново хората взимат за редно да казват кое е грях и кое не и кара младите
да виждат църквата като място, което ги тормози и ги кара да мразят себе си, и
да презират това, което са.
Това
е книга, в която ти става мъчно, че случващото се на главните ни герои е
реалността и наше настояще. Докато чета книгата, и дори пиша това ревю, някой
някъде бива „лекуван“ за това, което всъщност е.
 |
| Емили М. Данфорт |
Книгата
има доста силни послания, които обаче олекват заради писането на
авторката. Не е моето, не можа да ми въздейства и определено ми трябваше повече
емоционалност. Някак си героите ми бяха студени, Камерън изобщо не се трогна от
загубата на родителите си и през цялата книга, дори когато й се случваха хубави
неща, някак си не усетих този персонаж да се вълнува. Ако това е било целта –
хубаво, но аз очаквах повече.
По
книгата има и филм, който обаче скоро не мисля да гледам, просто защото романът не ме зариби достатъчно, но за мен е една хубава друга гледна точка за това как трябва да уважаваме личността на
всеки, и да не позволяваме да съдим другите, просто защото са различни.
CONVERSATION