„Да, книгите за самопомощ определено
промениха живота ми, въпросът беше в коя посока?”
Много
рядко нехудожествена литература може да ме впечатли. Особено книга за самопомощ. Аз харесвам пътеписи, биографии, мемоари,
но в така популярните напоследък четива, които ни дават съвети как да се
самоусъвършенстваме не намирам голяма тръпка. Да, има книги, които ми дават
полезни идеи, даже някои съм приложил в своето ежедневие, но като цяло това не
е моето нещо.
С
книгата на Мариан Пауър се получи точно обратното. Наистина много я харесах. „Помощ!”
се оказа едно страхотно четиво, което ме разсмя, накара ме да се замисля над
много теми и съм сигурен, че чрез Мариан и нейния опит научих повече за
самопомошта от която и да е друга книга от този тип.
Преди
да продължа с мнението си за книгата набързо искам да ви запозная с идеята на
Мариан. Тя е пристрастена към книгите за самопомощ. Трупа ги в библиотеката си,
под леглото, навсякъде из дома си – все книги със съвети как да живееш
пълноценно и да постигаш най-доброто. Тя има успешна кариера и на пръв поглед
добър стандарт на живот, а приятелите й са готови да я подкрепят във всяко
начинание. Но един ден открива, че мечтаният живот е на светлинни години от
нея. Затова решава да направи промяна. Въпреки че всички около нея си мислят,
че по-скоро е неблагодарна и не осъзнава какъв хубав живот има, Мариан не е
доволна и иска повече, а книгите с които се е обградила й обещават този мечтан
живот само след едно кратко прочитане на страниците им.
Затова
предприема начинание – решава всеки месец в рамките на година да следва
съветите от една книга за самопомощ. Започва със „Страхувам се… и все пак ще го
направя“ от Сюзън Джефърс, минава през „Тайната“ от Ронда Бърн и стига до
„Излекувай живота си!“ от Луиз Хей. Целта: да провери дали съветите в книгите
действат и на практика.
Книгата
за мен е страхотна. С чиста съвест й дадох 5 звезди в „Goodreads”. Разтоварва, разсмива и се чете като роман. Леко
дори ми напомня на Бриджит Джоунс, най-вече заради комичните ситуации, в които
попада Мариан. Нито за момент не ме подразни, а и не усетих, че говори празни
приказки. Беше ми изключително любопитно да я чета и да видя в какво ще се
забърка днес Мариан. Нещо като блог, но на книга. Аз се учех заедно с авторката
и научавах нови неща. Книгата дори ми бе полезна и доста от нещата ги
проектирах в своето ежедневие.
И
ако в началото книгата е за комедийната страна на историята, така изведнъж нещата
стават сериозни. Читателят следва Мариан в нейното приключение сред книги и
чрез нейните грешки и успехи ние правим извод за това дали даден съвет в
съответната книга е приложим и за нас. Някак си се вижда на практика колко
точно помага книгата и как всеки човек може да я прочете по различен начин и по
също толкова различен начин да я приложи към своя живот.
Мариан
не е подходила към нито една книга, която включва в експеримента си, с насмешка
или с предразсъдъци. Всяко едно заглавие е прочетено коректно и е описала както положителните черти на книгата, така и отрицателните. Като цяло изводът на
Мариан е, че всяка книга ти дава съвети как може да се справиш с дадена
ситуация, но всичко зависи от теб и твоето желание да промениш нещо в живота
си. Ако сами не искаме промяната дори да прочетем всичките книги на света, няма
да сме щастливи и да се чувстваме променени.
Хората
си мислят, че тези книги могат да им променят живота само с едно прочитане, но
това не е така. Ти сам трябва да поискаш промяната, а те могат да ти дадат само
начални подбутвания за това от къде да започнеш.
Интересен
извод от книгата за мен беше, че когато Мариан наистина много задълба с книгите
и започна реалната й промяна, която премина от хипи йога до влизане в секта,
Мариан забрави за околните и ги чувстваше като изостанали. Някак си тази
промяна беше егоистична и тя изостави стари приятелства, изолира се от света
около нея и започна да действа доста налудничаво. В един момент забрави дори
съветите от книгите, които чете и се оказа, че промяната от всички прочетени
книги става все по-отрицателна, а не така желаната положителна. Толкова загуби
връзка с реалния свят, че изпада в депресия и има нужда от помощ извън света на
книгите.
Ако
трябва да завърша това ревю с някакъв извод е, че книгите за самопомощ
определено не могат да променят живота ни. Те могат да ни насочат, да ни
покажат един от много евентуални примери за това как може да се случват нещата.
Но промяната винаги идва отвътре и никоя книга не може да направи живота ти
по-хубав или да ти даде отговор наготово. Човек сам трябва да извърви своя път
до промяната и така може да постигне реален вътрешен катарзис.
„Помощ!”
е книга, която нагледно може да ни покаже
как изборите, които правим могат да повлияят на живота ни. Книга,
която не натоварва и не поучава, написана с чувство за хумор, самоирония и
много по-полезна от доста подобни на пазара. Аз горещо ви я препоръчвам.
CONVERSATION