„Невидими сме, казва си наум Лука и
затваря очи. Ние сме пустинни растения. Ние сме камъни. Диша бавно и дълбоко, като се старае гърдите му да се движат в
синхрон с поемането и изпускането на въздуха. Неподвижността е медитивно
състояние , в което всички мигранти трябва да се научат да
изпадат. Ние сме камъни. Somos piedras.”
Много
обичам книги, които ме държат буден до късни доби. Книги, които ми носят обща
култура и си личи, че за написването им се е положило труд. Проучвания от
страна на автора с години, които накрая се превръщат в една художествена
измислица, но подплатена с реални факти.
Като
добавим, разбира се, и емоционална лична история, герои, които ме карат да се
вълнувам наравно с тях и едно увлекателно писане, то за мен това е книга, на
която „лепвам" 5 звезди в „Goodreads”
и дори не се замислям.
Точно
такъв е случаят с „Изхвърлени в Америка” от Джанин Къминс – книга, която
преполових за отрицателно време и не ме оставяше намира докато не я приключих.
История, за която си мислех, дори докато не я четях и се чудех как ли ще се
развие всичко.
Роман,
който започнах с мисълта „Я, да видим
какво пък толкова го хвалят” и го завърших с думите: „Добавям още едно заглавие към списъка „Препоръчам горещо”.
Мен
книгата ме спечели още с първото си изречение, което ти привлича вниманието и
те кара да следиш много внимателно историята. Въвлича те в света на Акапулко –
опасен, военен, убийствен. Войните на наркокартелите вземат все повече животи в
целта си да печелят влияние, пари, уважение, страх. Още с това първо изречение
Джанин Къминс ни поставя в центъра на едно масово убийство, в един спокоен следобед,
по време на рожден ден. Цялото й семейство е убито, само Лидия и сина й остават
живи. По случайност. Или пък не?
Когато
в малката книжарничка на Лидия, няколко седмици по-рано, влиза очарователен,
галантен и несъмнено ерудиран посетител, който избира да си купи две от
любимите книги на собственичката, животът рязко поема в различна посока.
Толкова различна, че скоро за уютните и непомрачени от сериозни грижи дни на
семейство Перес няма да остане и бегъл спомен. Кой е непознатият читател?
Възможно ли е зад добрите обноски и красивото лице да се крие
най-безскрупулният наркобос в Акапулко? Отговорът на този въпрос ще промени живота
на главните ни герои на 360 градуса.
Ще
го промени до толкова, че Лидия ще се види принудена да се качи на La Bestia –
влакът на надеждата за спасение, който отнася стотици хиляди хора на север, към
страната на неограничените възможности към шанса за живот.
Наистина
много харесах „Изхвърлени в Америка” – това е важна книга. Книга, която поставя
на преден план много важни теми. Много
силно си личи, че Джанин Къминс е приела лично темата, че е писала с душа и
сърце. Само човек, който е преживял от части страха, който изпитват героите в
книгата и е направил наистина добро проучване, може да напише такъв роман.
Искрен. Емоционален. Писането на Къминс ми напомни това на Рута Сепетис – също толкова
увлекателно, по същия начин подготвен автор. Подобни изненадващи обрати в
сюжета и много добро преминаваме от минало в настояще.
 |
| Опра Уинфри е един от най-големите почитатели на романа |
Изключително съм впечатлен от това как авторката е съумяла да пише за една силно политизирана тема като мигрантството по един ненатрапчив, интелигентно поднесен начин. Без да порицава, без да насажда мнение. Само разказва история.
За
мен от много важните теми в книгата се отделиха няколко.
Като
започнем с чисто журналистическата част на нещата. Как Акапулко от туристически
град, любим за звездите на Холивуд през 60-те, се е превърнал в едно от
най-опасните места в света. Как престрелки между картелите се случват
постоянно и всеки може да стане косвена жертва. Колко трудно е да бъдеш
независим журналист с мнение в този град и как веднага биваш наказан, ако прекрачиш границата и не слушаш който трябва. Как всеки го е страх да прояви
характер и някак си свиква с убийствата и ги приема като част от града и неговият
облик.
След
това преминаваме към темата за мигрантите – дали всички са убийци, крадци,
изнасилвачи или има хора, които бягат от нещо, някой? Колко труден е пътят към
така мечтаната свобода и как по този път всеки е готов да те използва и захвърли
като ненужна вещ. Как за тези хора този път към така мечтаната свобода не е
просто прищявка или мечта да живеят в САЩ, а нужда да намерят по-добро място за живеене за себе си и за децата си. Наистина ми хареса, че Джанин Къминс е
дала всички гледни точки по тази тема – и страдащите мигранти, които рискуват
да се качат на „Звяра” и буквално рискуват живота си, но е показала и
въпросните убийци, за които говори сегашния президент на Америка.
Безпристрастно. Както казах и по-горе – просто разказва.
 |
| Джанин Къминс |
И
завършваме с това колко всъщност емоционална е тази история – и за „добрите”, и
за „лошите”. Как накрая всичко опира до семейството и до това какво си способен
да направиш, за да го предпазиш. Не ти да си добре, а детето ти. Как това ти
дава сили да се бориш, да бягаш и д правиш неща, които не са ти присъщи, но да
запазиш тази чат от теб, за да можеш да продължиш да живееш. Да се бориш. Иначе
ще рухнеш. Показва ни и какво се случва, когато губиш детето си и до какво довежда това.
Не
е случайно и че самата Опра Уинфри вдигна доста шум около книгата в Америка и силно
я препоръчваше в своя книжен клуб. Аз също споделям нейното мнение и ви казвам –
това е книга, която трябва да прочетете. Добре е за обща култура, за
емоционално преживяване и за досег до една наистина добра литература.
CONVERSATION