„За
родителя детето не е само човек, то е място, своеобразна Нарния, огромно
пространство, където настоящето, в което той живее, миналото, което помни, и
бъдещето, за което мечтае, съществуват едновременно.“
Тази седмица стартирам
нова рубрика в блога - „На кино с книга“. Отдавна искам да направя нещо
такова, защото много често започвам книга заради филм или пък някой филм
ме провокира да започна четиво, което до момента не ми е било известно. „На кино с книга“ ще е мястото, в което ще събирам литературата и киното заедно.
Вдъхновението ми за
стартирането на рубриката дойде от „Малки пожари навсякъде“. Когато разбрах,
че ще правят сериал по книгата и след това видях страхотния актьорски състав бях
сигурен, че ще го изгледам и то за отрицателно време. След това се сетих за
книгата и реших първо да прочета нея, а след това да се потопя в сериала – и
добре, че го направих.
Книгата на Селест Инг
ме развълнува. Провокира ме. Да разсъждавам, да чувствам. Да поглеждам един и същи казус от различни гледни точки и да
намирам логика и в двете позиции. Водеше ме през историите на героите, като
никога не си позволи да каже директно и конкретно мнение за какъвто и да е
случай – само ни показваше събития и хора. Изводите остави на нас, читателите.
Накратко книгата
разказва за Шейкър Хайтс, кротко, напредничаво предградие на Кливланд, всичко е
планирано до съвършенство – от положението на алеите и пътищата, през боята на
къщите, до успешните животи на обитателите, които те ще продължат да водят
напред и напред в бъдещето. И никой не въплътява този дух по-добре от Елена
Ричардсън, чийто основен принцип в живота е да играе по правилата.
Всичко това се променя,
когато в града пристига енигматичната Мия Уорън – художник и самотна майка –
която се настанява в този идиличен свят под похлупак с дъщеря си,
тийнейджърката Пърл, и заживява под наем в апартамента на Ричардсън.Скоро Мия и
Пърл се превръщат в нещо повече от наематели: всичките четири деца на семейство
Ричардсън се чувстват заинтригувани от майката и дъщерята. Но Мия носи със себе
си останките от тайнствено минало, а също и пълно пренебрежение към статуквото,
което заплашва да преобърне грижливо подредената общност.
Когато стари семейни
приятели на семейство Ричардсън се опитват да осиновят дете от китайски
произход, това поставя началото на битка за попечителство, която разделя града
на две... и поставя Мия и Елена на противоположни страни на фронтовата линия.
Изпитваща съмнение към Мия и нейните мотиви, Елена е решена да разкрие тайните,
погребани в миналото на пътуващата художничка. Но цената на нейната обсесия се
оказва изненадваща и твърде висока.
„Малки пожари
навсякъде“ е сериозна книга, изпълнена с важни теми – както социални, така и
чисто човешки. Селест Инг е събрала в
една история всички нашумели наболели проблеми в американското общество – тя говори за расизма,
абортите, сурогатството, лицемерието в обществото,
цинизма на богатите.
 |
| Селест Инг |
От друга страна прави
един задълбочен анализ на майчинството. Представя ни няколко типажа майки,
които се борят за децата си и всяка мисли своя начин на действие за правилен. Ако може в такъв случай да се каже изобщо кое е грешно и кое правилно. Показва ни как една жена има право на избор, когато разбере, че е бременна, но
трябва да може да приеме и последиците от този свой избор. Без да обвинява някого,
без да съжалява след това.
Много важна тема в романа
според мен е, че отново ни се показва как действията на родителите винаги се
отразяват на децата по някакъв начин. Независимо дали живееш на ръба на
мизерията без да имаш постоянен дом или си в голяма къща, с мечтания съпруг и
работа, винаги трябва да мислиш за децата си. Защото всяка дума, действие
рефлектира върху тях и понякога последствията са опустошителни.
Тя ни показва едни квартал, който е перфектен на външен вид. Квартал, в който има правило да поддържаш тревата пред къщата си на определена височина, кофите за боклук не стоят на предната алея и апартаментите са с фасада на къща, за да не се различават от другите в Шейкър Хайтс. И въпреки този перфектен външен вид и правила, в квартала живеят хора със своите грехове, страхове, грешки. Хора, които се крият зад стените на скъпите си домове, за да не видят околните всъщност колко са самотни.
Тя ни показва едни квартал, който е перфектен на външен вид. Квартал, в който има правило да поддържаш тревата пред къщата си на определена височина, кофите за боклук не стоят на предната алея и апартаментите са с фасада на къща, за да не се различават от другите в Шейкър Хайтс. И въпреки този перфектен външен вид и правила, в квартала живеят хора със своите грехове, страхове, грешки. Хора, които се крият зад стените на скъпите си домове, за да не видят околните всъщност колко са самотни.
И въпреки че ми започна
като сериала „Отчаяни съпруги“, изведнъж книгата придоби много сериозен отенък и
постави въпроси, които те карат да мислиш за тях дори дни след като си прочел
книгата. Превърна се в роман за родителството и колко важна задача в живота на
човек е тя. За това дали едно изоставено бебе трябва да има нови родители или майка му трябва да получи втори шанс.
В книгата си Инг е
зачеркнала много важни теми, повечето от които биха предизвикали сериозни
дискусии в компания дори от двама човека. Хубавото писане на авторката обаче ни
води през тези теми с лекота. В началото нейният стил ми беше малко описателен,
но след това се превърна в едно огромно удоволствие, което не исках да свършва.
Селест Инг е един добър разказвач. Историята се лееше на страниците на книгата,
а тя правеше своите ретроспекции сякаш сме седнали да пием кафе някъде и тя
просто ми разказва как е минал денят й.
И страхотният финал ...
краят на тази книга ще го помня дълго.
 |
| Рийз Уидърспун и Кери Уошингтън изиграват брилянтно Елена и Мия в едноименния сериал |
Докато реша да
публикувам ревюто за книгата изгледах и сериала, който буквално ме остави без
думи. Личи си, че всички замесени са прочели книгата и снимат историята с огромно
желание и уважение към текста. Всеки кадър е изпипан до най-малката подробност,
така че, ако не си чел книгата да се досетиш какво се случва, а ако си я прочел
да не губиш интереса си и да се наслаждаваш как е обърнато внимание на всеки един
дребен детайл. Всички актьори се справят чудесно, но Рийз Уидърспун е
брутална във всеки един кадър. Просто не виждам някой да изиграе ролята на
Елена Ричардсън по-добре от нея. Естествено, имаше разлики между книгата и
сериала, но допълненията на екрана бяха единствено и само в плюс на историята.
Разбира се, аз ви
препоръчвам преди това да прочетете книгата, защото удоволствието
ми докато гледах сериала беше двойно.
CONVERSATION