„Интелектуалната собственост има срок на годност колкото един банан.”

-          Бил Гейтс

Напоследък попадам на наистина много хубави книги. Съкровища, които ми помогнаха да преживея по-леко ситуацията, в която се намирахме до скоро.

Спасения. Бягства. Удоволствия.

„Последните дни на нощта“ на Греъм Мур без проблеми се нареди в списъка ми от този тип романи. Започнах книгата от чисто любопитство, за да видя за какво толкова говорят всички, а така ме погълна, че много трудно се разделях с нея.

Романът на Мур ни отвежда в Ню Йорк през 1888 година, когато по улиците на града все още мъждукат газени фенери, но вече се е родило чудото на електрическата светлина. Светлина, която носи със себе си огромна власт за този, който я контролира. Естествено, борбата за тази власт влиза в историята като една от най-големите съдебни войни.

Младият, неопитен адвокат на име Пол Кревът, току-що завършил Колумбийския университет, се заема с дело, което изглежда невъзможно за спечелване. Изобретателят Томас Едисън е завел иск срещу неговия клиент, известния индустриалец и също изобретател Джордж Уестингхаус. Въпросът за един милиард долара гласи: Кой е изобретил електрическата крушка и притежава правото да електрифицира цялата страна?

На пръв поглед задачата му е непосилна. Едисън е коварен и опасен противник, който разполага с огромни възможности – платени шпиони, послушна преса и финансовата подкрепа на самия Дж. П. Морган, символ на бизнеса. А, когато на сцената се появява и ексцентричният изобретател Никола Тесла нещата стават още по-заплетени и интересни за нас читателите. Тази патентна война, този исторически спор е в основата на романа, а всички подробности около съдебния процес и допълнителни случки, ни показват миналото, но и ни предават уроци от него.

Книгата изключително много ми хареса. Греъм Мур я е написал с такова огромно желание, че няма как да не придаде своето въодушевление и на читателя. Историческите събития в книгата са ни представени много коректно и дори това, че тук-таме хронологията е променена, не дразни, а по-скоро читателят разбира, че е направено с цел за доброто на сюжета. В самите бележки на автора, в края на романа, се разяснява, глава по глава, кое наистина се е случило в реалния живот и кое е леко променено от него, и това допълнение е също толкова интересно, колкото самата книга.

Фикция и реалност се преплитат перфектно и създават една хармония, която носи само и единствено едно огромно удоволствие от четенето. Никъде не му се пропука логиката на Мур, никъде не ме издразни как е подходил към личностите замесени в романа.

Когато разбрах, че Греъм Мур е и сценарист на филми като „Игра на кодове“, за който е печелил и Оскар, не се учудих, че книгата ми хареса. Както във филма, така и в „Последните дни на нощта“ Мур е подходил с уважение към историята, хората замесени в нея и ни представя изключително интересните събития по четивен начин.

Хареса ми как книгата постоянно ме държеше в напрежение, в нито един момент не ме отегчи, а жадно я поглъщах и направо не исках да свършва. Много добра идея всяка глава да започва с цитати на гении като Бил Гейтс, Стив Джобс, Том Едисън .. това придаваше една автентичност и допълваше това, което ще се случи в предстоящата глава.

Греъм Мур

Изключително добре изградени образи. Обожавам Никола Тесла и ако наистина е бил и на половина такъв, какъвто го описва Мур, от днес нататък аз съм най-големият му фен.

Книгата за мен е хубаво да се прочете и за обща култура. Така наречената „война на токовете“ е едно от големите и важни събития в Америка по онова време и е била наистина любопитна. Отделно е изиграла голяма роля за това как изглежда страната и до днес.  Във „войната на токовете“ са се разбрали доста неща за Томас Едисън, в нея също така се е разбрало и всъщност колко важно е правилният човек да направи електрическите системи на Ню Йорк, защото токът в неправилните ръце е можело да се превърне и в опасно оръжие. 

В тази война се разбира и как може да излезеш победител от една дълга вражда, а накрая да се окаже, че всъщност не си спечелил нищо.

С две ръце препоръчвам „Последните дни на нощта“ – интересна, образователна, изненадваща. С чиста съвест й дадох 5 звезди в „Goodreads“ и определено мисля, че са заслужени. A това, че предстои и филм по книгата е още една причина да ви посъветвам да побързате с четенето й.