„Докато имало някого от другата страна, картелите щели да продължат да изпращат стока. А от другата страна винаги имало някого.“

„Бял прах“ от Начо Карeтеро е книга, която стои при купчинката ми за четене от ноември миналата година и чакаше търпеливо своя ред. Бях сигурен, че ще ми хареса, но тематиката й ме караше винаги да я отлагам за по-следващ момент. Е, този момент за мен дойде и с удоволствие „изядох“ всяка една страница от тази книга.

Още в началото на това ревю, без да се замислям, мога да кажа, че „Бял прах“ е пример за наистина качествена журналистика. Книга, която не се позовава на слухове или непроверена информация. Книга, в която всичко е проверено многократно и авторът знае за какво пише. За Начо Каретеро да напише книга за наркотрафика в Галисия е детска мечта и той я осъществява по най-професионалният начин.

Тъй като аз не мога да кажа, че се интересувам с подробности за този вид търговия, за мен беше нова информация, че Галисия е място, в което открай време се търгува с различни стоки, а особено успешна е търговията с наркотици.

Оказва се, че 80% от кокаина в Европа през 90-те години навлиза през галисийските брегове. Освен с привилегированото си географско местоположение Галисия разполагала с всички необходими предпоставки, за да се превърне в „новата Сицилия“: икономическа изостаналост; вековна традиция в контрабандата по земя и море, както и през устията на реките; атмосфера на възхищение и толерантност към една престъпна култура, наследена от епохата на „безобидните“ и „благодетелни“ тютюневи босове.

В резултат на всичко това на територията на Галисия вече има могъщи и затворени кланове, които растат в условията на безнаказаност, подкрепяна от мудността и с участието на политическата класа и на силите за сигурност.

Изключително много харесах „Бял прах“. Както казах и по-горе за мен това е пример как трябва да се прави добра журналистика. Начо Каретеро се заема с нелеката задача да ни обрисува детайлно един свят, който за някои може да звучи като филм, но вече десетилетия е реалност за жителите на това парче земя.

Авторът е подходил сериозно към темата и е направил своя труд като по учебник. Книгата започва с историята на Галисия. Разказва ни как на нейната територия се е зародила първо търговията с храни, желязо, тютюн и как големите трафиканти постепенно осъзнават, че големите пари са при кокаина и всички наркотици като цяло.

С помощта на преки свидетелства от страна на босове, капитани на моторни лодки, разкаяли се наркотрафиканти, съдии, полицаи, журналисти и майки на наркомани авторът ни показва един криминален пейзаж, който обаче е доста подценяван. Впечатляващо за мен е как Каретеро навлиза в наистина големи подробности докато говори за близкото минало и апогея на наркотрафика в Галисия, и за настоящето на тези картели, босове, бизнеси. Влиянието на тези хора е толкова огромно, че за един журналист да говори свободно на тези теми е истинско предизвикателство, какво остава да напише цяла книга за това.

Авторът навлиза в подробности за личния живот на босовете, най-големите им схеми, техните престъпления и дори е намерил информатори, които разкриват как са успявали да заблудят властите в някои случаи. Също така Начо Каретеро разкрива и колко голяма част от тези схеми е била гражданската гвардия и как е помагала на трафикантите да минат безнаказано. Като цяло е любопитно как властта е част от цялата тази мрежа и как "наказанията" на тези престъпници наподобяват всички ненаказани престъпления и у нас.

Начо Каретеро

Хареса ми как Каретеро стига и до наши дни и ни показва всъщност колко много се подценява този проблем, защото, противно на всеобщото вярване, насаждано от медиите, тази книга показва, че наркотрафикът в Галисия продължава и до днес. Хареса ми и това, че сред сериозната информация и наистина доброто прочуване, той пуска разни анекдоти, които са забавни и ни придават атмосферата напълно адекватно.

Изключително любопитно ми беше и да разбера, че наркотрафикантите в миналото са били обожавани от населението, а в момента хората са разделени на няколко групи: група, която не им обръща внимание и гледа да не се занимава с тях; група, която е против тях и по всякакъв начин го показва; и много голяма група, която е част от тази мрежа и има изгода положението в Галисия да не се променя.

Също любопитно ми беше, че единствено спортните журналисти са били канени на партита, организирани от босовете, защото просто не са им  пречели и не са се бъркали в техния бизнес. Да си разследващ журналист обаче е цял подвиг. Затова съм и толкова впечатлен от смелостта на Начо Каретеро да публикува този роман, защото както той самият ни показва нещата в Галисия не са се променили кой знае колко в сравнение с преди.

И ще завърша това ревю с цитат от книгата, който според мен описва нейната мисия най-силно:

„Не бива да се забравя онова, което още не е свършило.“