„...няма ли да е страхотно да не се налага да насилвате себе си, а винаги да сте свободен да постъпвате така, както се чувствате в момента? Това е възможно. Можете да постъпвате точно така, както желаете. Трябва само да намерите подходящата ситуация за това.“

Няма какво да се лъжем, всеки от нас, поне веднъж в месеца, си мисли „Ох, заобиколен съм от идиоти!“. Общуването с различните хора винаги ще си остане най-голямото предизвикателство, независимо дали в работен или в личен аспект. Ние сме същества, които трудно се разбираме със себеподобните си и понякога предпочитаме да изкачим някой висок връх пред това да общуваме с човека остреща.

Затова й скандинавецът Томас Ериксон пише „Заобиколени от идиоти“. Според мен, той е съставил един наръчник за това как да общуваш по-лесно с хората, да приемаш техните плюсове и минуси и ти предлага да погледнеш злободневни ситуации от различен ъгъл. Или накратко казано – той ти дава теорията, но практиката си зависи единствено от теб.

В „Заобиколени от идиоти“ Томас Ериксон анализира отличителните характеристики на четирите основни типа поведение, които той разделя на четири цвята, и ни показва кое ги прави толкова различни. Разпознаването и разбирането на поведението на отсрещната страна е ключово умение за комуникацията. Идеята не е да се лепят етикети или да манипулираме околните, а да започнем да ги разбираме. Така, осъзнавайки волята и амбициите на Червените, вероятно ще си обясним защо са резки и припрени. Ще можем да простим разхвърляността на забавните оптимисти – Жълтите. Няма да пришпорваме дружелюбните Зелени, нито ще се учудваме на педантичността на аналитичните Сини.

Въпреки че в увода на книгата, самият Ериксон прави уточнението, че хората не всеки път могат да бъдат вкарани в рамки и неговото категоризиране не е задължително вярно за всеки, все пак той успява да разграничи тези четири типа поведение и ние можем да се оприличим на това, което смятаме най-близко до себе си.

За мен книгата беше наистина разтоварваща и забавна. Определено отново имаме нехудожествена литература, която не ти казва нищо ново, но е поднесена по толкова весел и различен начин, че те кара наистина да вникнеш в това, което се опитва да каже авторът.

Не знам дали е, защото я чета в по-особен период за мен, но „Заобиколени  от идиоти“ ме накара да се замисля както за своето поведение на моменти, така и за това на околните и да си направя някои изводи, които ми помогнаха да уравновеся вътрешния си свят. Изключително забавно ми беше да определям мои познати на кой цвят отговарят и определено мога да кажа, че аз съм един горд представител на жълтите. А с всяка следваща страница и пример, това се затвърждаваше все повече и повече. Всеки цвят носи със себе си както позитиви, така и негативи и може би е много трудно да признаеш пред себе си отрицателните черти в своето поведение, но според мен това може само да ти помогне в комуникацията с другите.

Томас Ериксон

За мен най-интересната част от книгата беше тази, в която Томас Ериксон представяше как всеки цвят изглежда в очите на другите. Показа ни как амбицията на Червения може да се приеме за арогантност и стремеж винаги да налага своето мнение, артистичността в правенето на задачите на Жълтия да се вижда като неглижиране на заповед от по-горно ниво или пък стоенето в страни от директния конфликт да говори за интригантство в характера на Зеления, а следването на конкретен план от страна на Синия да се превърне в дребнавост. Тази част всъщност ми показа колко различни могат да бъдат хората и как човек не трябва прибързано да си вади мнение за някого отсреща, защото, ако не сте съгласни за нещо в даден спор, не значи, че някой от вас е идиот, а просто искате да правите нещата по различен начин.

В книгата се говори и за това как може да се адаптираме спрямо различията на всеки от нас и как трябва да извлечем поуките от прочетеното. Авторът подробно ни обяснява как трябва да подходим към всеки един човек и по какъв начин може да влезем под кожата на събеседника. 

Неслучайно още в началото Томас Ериксон казва, че всичко зависи от нас как ще приложим наученото от тази книга. Всеки трябва да направи изводите за себе си и да успее да превърне всяко различие в градивно развитие на въпросното общуване. Книгата би била особено полезна при съставянето на екип в работна среда - да знаеш как да съчетаеш хората, за да могат да си помагат, да се мотивират взаимно, а не да си пречат и да се дразнят. Когато знаеш силните и слабите страни на хората около теб, може да ги използваш за нещо положително и така на пръв поглед напълно различни индивиди може да направят нещо наистина вдъхновяващо.

Препоръчвам да прочетете „Заобиколени от идиоти“ – за мен тя беше забавна, различна от всички подобни на книжния пазар и най-вече полезна.