„Ние сме спомените, които сме забравили, спомените, които живеят в нас, които усещаме, които ни карат да пеем, и да танцуваме, и да се молим по начина, по който го правим.“

Много бързо „ICU” се превърна в едно от любимите ми издателства в България. С истории като „Изхвърлени в Америка“, „Карай плуга си през костите на мъртвите“ и сега „Там там“, без проблеми се наместиха в моето книжно сърце и с нетърпение чакам всяко ново заглавие от тях.

Признавам, че започнах „Там там“ с леко предубеждение и не очаквах кой знае какво. Но Томи Ориндж толкова жестоко ме опроверга, че в момента се чудя какво точно да напиша за тази прекрасна книга, за да предам коректно колко наистина добра е тя.

„Там там“ е приключение, емоционална въртележка, поглед към историята. Това е книга, която съчетава миналото на американците и съвремието им по един изключително добър начин. „Там там“ е индианска литература, която ти дава обща култура, но и ти представя лични истории, които те докосват и остават в теб дори след като затвориш книгата.

В книгата Томи Ориндж ни представя 12 герои, чиито животи, колкото и да са различни, се преплитат по най-неочакван начин, а читателят постепенно открива свързващите ги нишки. Авторът постепенно изгражда историята на всеки един от тях и в един и същи момент опознаваме самите герои много повече, но и придобиваме по-голяма представа за общата картина на романа. 

В един момент, колкото и далеч да са един от друг, и колкото и различни съдби да имат, крайната цел на всеки един героите се оказва Голямото оукландско пау-уау - традиционна сбирка, която събира индианци отблизо и далеч, помага им да общуват и да изразят себе си. Да бъдат заедно. Само че това пау-пау ще бележи живота на всички наши герои необратимо и завинаги.

Наистина ОБОЖАВАМ тази книга. Казвам го искрено. Толкова топла, искрена, емоционална. Томи Ориндж успя да ме накара да се привържа към всеки един от героите му толкова много, че тръпнех за развръзката на романа и се вълнувах сякаш са реални хора и съдби. 

Запознахме се с момче, което има алкохолен синдром или както то го нарича „Дрома“; запознахме се с младеж, който иска да направи документален филм за това как индианците се чувстват в съвременна Америка и какви истории могат да му разкажат; заедно с героите преживяхме тежки раздели, смърт на родители, любов, поемане по лошия път на наркотиците и престъпността.

Всяка една история в книгата няма как да не я приемеш лично. Ориднж е вдъхнал живот на героите си и те наистина изглеждат реални, чувстваш ги близки. Самите им истории са силно емоционални, които могат да се случат в реалния живот на всеки един от нас. Смятам, че най-точната дума, която описва този роман е „човешки“. Това е книга за нещата от живота, които за жалост не е задължително да са приятни.

Разбира се, основната тема в романа са индианците. Томи Ориндж е сред писателите, които експериментират с формата и преосмислят стереотипите за живота на индианеца, затворен в миналото или в резервата. Той говори доста и за „новите“ градски индианци и как те оцеляват в своето съвремие. В книгата ни запознава както с обичаите им, така и с историята им. Дава една друга гледна точка над ситуацията в Америка спрямо индианците – как ги приемат до ден днешен, какъв е животът им в определените неселени места, как това, че са индианците бележи начина им на пребиване и какво им носи.

Томи Ориндж

Финалът на книгата ме стисна за гърлото. За жалост много реалистичен, без да спестява нищо, без да пощядава никого. Аз виждам в него заемане на позиция от страна на автора по един от най-големите проблеми в Америка, като представя последствията от него без заобикалки, директно. 

За мен „Там там“ е един страхотен дебют в литературния свят и ме кара да очаквам с нетърпение следващи книги от Томи Ориндж. Това е роман, толкова красиво написан, че оставяше в мен само възхищение към автора и към това как поднася на нас читателите историята към която е ясно, че има лично отношение. Тук е моментът да спомена и страхотния превод на Велин Кръстев, който за мен е уловил духа на книгата и я е превел по наистина добър начин.

Като цяло мога да кажа, че „Там там“ е поредното заглавие от тази година, което ме докосва истински и ще го препоръчвам на всеки, който иска да се потопи в света на едни съвременни градски индианци.