„Марта се задъха – обичайната й
първа реакция, когато научеше за поредния смъртен случай сред обитателите на
приюта. Често се питаше дали така, панически поемайки си дъх, всъщност не се
уверява, че тя е жива.“
Аз съм от новите (по)читатели на Ю Несбьо със скромните две прочетени книги от автора. Не съм чел нищо с легендарния Хари Хуле, а всеки, който чуе това от мен започва да ми изрежда заглавия, с които задължително трябва да се запозная.
Аз съм сигурен, че имам доста за наваксване с Ю Несбьо, но когато разбрах, че от „Емас“ ще издават „Синът“ нямаше как да я оставя за по-късно. Исках да се запозная с новата история от автора колкото се може по-скоро, защото усещах, че е точно мой тип четиво. И не сбърках.
Книгата много ми хареса, задържа интереса ми до последната страница и се четеше леко, без да напряга, въпреки темата на романа.
В „Синът“ Ю Несбьо ни запознава със Сони Лофтхюс, който е прекарал в затвора близо половината си живот – цели дванайсет години – за престъпления, които не е извършил. В замяна на самопризнания получава редовни доставки на дрога, а и неочаквани посещения от затворници, вярващи, че той притежава дарбата да лекува и да дава опрощение. Зависимостта на Сони e започнала след самоубийството на баща му, предпочел смъртта пред публичното разобличаване като корумпирано ченге, и го е поставила в центъра на корупционен водовъртеж: надзиратели, адвокати, полицаи, дори отчаян свещеник полагат усилия да го държат надрусан и зад решетките. А над всички тях стои фигурата на Близнака, престъпният бос на Осло.
Докато
една внезапна изповед не променя всичко – Сони узнава вещо пазена тайна за
покойния си баща. Професионалният виновник побягва от затвора – и от човека, в
когото е допуснал да се превърне – и тръгва на отмъстителен поход. Така се
запознава с Марта, която ще промени живота му и Симон – приятел на баща му, който
играе изключително важна роля и в миналото, и в настоящето на Сони.
В интерес на истината книгата ме изненада. Отново казвам, че не съм чел много от Ю Несбьо, но са ми разказвали колко кървав може да бъде той. В тази книга, убийствата и кръвта не са на преден план. Тук ни се показва колко силна може да е връзката между баща и син. Как, когато издигаш някого на пиедестал, а се окаже, че той е обикновен човек като всички останали, може да погубиш живота си за отрицателно време и да пропаднеш в бездна, пропита от самосъжаление и наркотици.
Ю Несбьо засяга и важната тема за отмъщението. Когато убиваш, за да въдвориш справедливост, прави ли те различен от „лошите“ във филма или слизаш на тяхното ниво и погубваш себе си? Главният ни герой тръгва на един своеобразен кръстоносен поход, който в крайна сметка се оказва опустошителен най-вече за него, а може би и ненужен.
Хареса
ми как Ю Несбьо показва подземния свят в Осло – неговите вътрешни правила, как
този, който държи властта в него, има влияние в целия град и всички са просто
пионки в неговата игра. Как тази игра е изпълнена с поквара и веднъж влезеш ли
в този омагьосан кръг, излизането ти от него е изключително трудно, а може би и
невъзможно.
 |
| Ю Несбьо |
Най-силно впечатление обаче ми направи темата за жертвите, които правим в името на семейството си. Дали в името на тази кауза всичко ни е простено или ще бъдем съдени по същия начин, по който са съдени всички останали? Независимо какъв е отговорът на този въпрос обаче едно е ясно – всички ние сме хора, правим избори, понякога грешни, но всички ние трябва да се учим от тях и да се опитаме да не повтаряме една и съща грешка през целия си живот.
За
финал мога да кажа, че книгата наистина е интересна, на мен лично ми вървеше
като екшън филм с Джейсън Стейтъм. Разтовари ме, заинтригува ме и не ме отказа
да продължа да се потапям в света на Ю Несбьо.
Прочетете още:
CONVERSATION