„Може би Димитри бе най-големият късметлия на света. Защото за него времето спря. Царят тигър отвори челюсти, зъбите му прорязаха тъмнината като светкавица. Време за страх нямаше. Време да вдигне пушката също. Нямаше време за нищо. Само миг на вечност пред лицето на божественото, усещане в кръвта и във всяка клетка на тялото за естествения ред в природата.“

Потапянето ми в историята на Поли Кларк е едно от най-хубавите книжни преживявания тази година. „Тигър“ ме отведе чак до руската тайга сред тигри и всякакви диви животни, за да ми покаже всъщност какво е да си човек. И с плюсовете, и с минусите.

„Тигър“ е роман, който те поглъща и те завладява с магията на дивото. До последната страница не можеш да спреш да възхищаваш на хубавия стил на писане, на реалните истории, на величието на тези животни, които след прочитането на книгата мисля, че вече разбирам. Роман, който намери място в моето сърце и скоро сигурно няма да забравя тази необикновена и страстна история.

Всичко започва с една руска песен и една ситуация в стил „котка и мишка“. Само че котката е един от най-големите тигри на планетата, а мишката е пиян ловец, който просто иска да стане богат. Краят на тази история е ясен и кървав. След това действието се пренася в наши дни, в резерват в далечния руски север, където бродят тигри, които носят в себе си силата и мощта на природата. Пътят на едно животно, предопределено да бъде истински цар в дивото, за жалост, стига до клетка, далеч от родния лес. Този обрат обаче не е белязан от поражение, защото Луна попада на хора, които ще бъдат спасители на бъдещето и потомството ѝ.

Книгата ни среща с трима много различни, но важни хора, които изиграват голяма роля за историята, която вдъхновява. Три съдби, които на пръв поглед са много далеч една от друга, но животът ще ги вплете в една, която ще се окаже решаваща за един тигър и неговото потомство.

Фрида е жена, която се бори с наркозависимостта си. Когато прочетох това в анотацията към книгата си казах „И тук ли?“, но се оказа, че зад тази зависимост се крие тежка травма, която е оставила белези както по тялото й, така и в съзнанието й.  Тя е служителка в провинциален английски зоопарк и първа се сблъсква с тигрите в нашата история. Томас е другият герой, който ми беше изключително интересен и който успя да ме разгневи със своите постъпки, но и да ме впечатли. И накрая се запознаваме с Едит, наследница на стар шамански род, която е сляла съществуването си с могъщата гора, за да избяга с детето си от обществото. За мен тя се оказа най-важният герой, който с действията си провокира ситуации, които водят до събитията, които променят живота на всички.

„Тигър“ изключително много ми хареса. Поли Кларк е толкова добър разказвач, че ме накара да заобичам тигрите. Цялата книга е написана по един магичен начин, като е изпълнена както с почит пред страховитото и красиво същество, така и с лични истории, които докосват душата ти. Авторката е използвала толкова красиви думи в цялата книга, толкова прекрасни изречения, че няма как да не се изпита едно огромно удоволствие от четенето.

Благодарение на нея ние влизаме в главата на тези животни. Разбираме как разсъждават, защо ги наричат „царете на гората“ и защо не трябва да посягаме към нещо, което те притежават. Тигрите в книгата ни учат на смелост, доблест, чест. На това, че дори  когато се чувстваме най-зле не трябва да се предаваме, а винаги трябва да се борим докрай, с оголени зъби срещу нещастията.

Поли Кларк

Романът ни предлага и много лични истории, които не по-малко влияят на читателя. Срещаме се с една жена, която е претърпяла инцидент и всеки миг от своето съществуване е посветила на това да се опитва да го преодолее. Затова прибягва до „почивки“, смесени с морфин и други упойващи вещества, които и помагат да живее със себе си. Срещата й с една тигрица обаче променя живота й и то за добро.

Виждаме как връзката „баща-син“ може да бъда пагубна и как една жена предпочита да живее сама в гората, сред тигри и глад, но не и да дели една постеля с мъж, който обича повече водката.

Поли Кларк е написала един топъл, човечен роман, който ви препоръчвам да прочетете възможно най-скоро. От тигрите в книгата ще се впечатлите, ще ви респектират със своето величие, но и ще научите много от тях. И въпреки че финалът го предвидих и не ми беше толкова емоционален, колкото очаквах, без да се замислям добавям романа към любимите си.