Из „Сушата“
Отдавна не съм правил класическия вариант на рубриката „Двойна доза“. Последните две издания бяха празнични и имаха тематика, която леко се отклонява от идеята на рубриката. Днес обаче се завръщам към класическия вариант, а именно – един автор, две негови книги и мнението ми за тях.
В днешното издание на „Двойна доза“ обръщам внимание на двете книги на Джейн Харпър, които са излезли на нашия книжен пазар. Като фен на криминалния жанр отдавна исках да прочета „Сушата“, но все не намирах време. След излизането на „В дивата пустош“ обаче се амбицирах да наваксам с този автор и неговите романи. И ето как премина тази книжна среща.
„Сушата“
Първата ми среща с Джейн Харпър определено мина ... умерено. Затворих книгата със смесени чувства – хем ми хареса и имаше всичко, което може да се иска от един криминален роман, хем нещо не ми достигна да съм супер впечатлен.
„Сушата” е типичен криминален роман, в който са вплетени много лични истории, едно тройно убийство и тайните на цял един град. Джейн Харпър пресъздава успешно както вътрешният свят на героите си, така и обстановката в Австралия, която в романа буквално е огнено гореща.
Действието се развива в австралийското фермерско градче Киуара, където не е валяло от две години. Сушата оказва пагубно влияние върху местния бизнес и напрежението достига връхната си точка, когато трима членове на семейство Хедлър са брутално убити. Жителите смятат, че извършител на ужасяващото деяние е Люк, който, след като отнема живота на съпругата и шестгодишния им син, се самоубива. Единственият оцелял при зловещата кървава баня е невръстната им дъщеричка.
Федералният агент Арън Фолк се завръща в родния си град за погребението на Люк – най-добрия му приятел от детството. Въпреки че е твърдо решен да прекара само осемнайсет часа там, Фолк е въвлечен в разследването от новия местен полицай Рако.Преди двайсет години Арън е напуснал Киуара заради тайна, която смята за отдавна погребана. Тайна, която сега смъртта на Люк заплашва да извади на повърхността и която ще промени всичко/
Книгата наистина ми хареса, но ми беше прекалено типична. Самото изграждане на историята, „залъгването” на читателя, героите ... не е нещо, което не съм чел или поне не ми действаше така, че да не искам да спра да чета и да будувам до сутринта.
Финалът ми хареса - освен развитието на криминалната част, много лични истории намериха своя логичен завършек, което мен, като читател, ме удовлетвори. И въпреки че аз не се сетих кой е извършил тройното убийство в книгата, не мога да кажа, че ще я сложа в графа „любими”.
Също така ми хареса, че самата суша беше като отделен герой в книгата, който носи след себе си последствия за всичките персонажи в романа и влияеше на решенията и живота им.
Все пак се радвам, че в „Сушата” Харпър отделя толкова много внимание на личната история на Арън Фолк, защото го опознах като персонаж и ми беше доста любопитно какви ще ги върши и в следващата книга.
„В дивата пустош“
 |
Този път Джейн Харпър ни отвежда на горски преход в сърцето на Австралия, където Пет служителки на счетоводна фирма вземат участие в един по-различен тиймбилдинг. Само четири от тях обаче достигат крайната точка.
Маршрутът е замислен като метод за сплотяване на колеги, който да подложи на изпитание отборния им дух и издръжливост. Или поне така твърди сайтът на туристическата агенция – организатор.
Федералният агент Арън Фолк е последният човек, с когото изчезналата Алиса Ръсел се опитва да се свърже, преди пустошта да я погълне. Тя разполага с важна информация, която може да струва скъпо на работодателя й.
Между горските рейнджъри и местната власт се прокрадват слухове за сериен убиец, който се укрива в местността. Когато оцелелите жени разказват за случилото се по време на прехода, историите им са изпълнени със страх, насилие и предадено доверие.
Арън започва да подозира, че зад случилото се с Алиса стои нещо наистина коварно. С помощта на Кармен, колежка от отдела, той се впуска в търсене на отговори С всеки изминал час шансовете Алиса да бъде открита жива намаляват. Ще успее ли Фолк да разкрие мистерията, преди неизказаната тайна да изчезне завинаги в дивата пустош?
 |
| Джейн Харпър |
И в двете свои книги Джейн Харпър разглежда чисто човешки истории, като се потапя дълбоко в съзнанието на своите герои и се опитва да намери заедно с нас читателите логични обяснения за постъпките им. Специално във „В дивата пустош“ Харпър ме накара да се замисля за натрупаната с годините обида, за прошката, за това колко малко му е нужно на човек да се отчая и да постъпи по начин, по който не си е представял и не му е присъщ. Как трябва наистина да внимаваме с държанието си към хората, защото всяко наше действие има последствия, които рано или късно ни застигат.
И, ако в даден момент авторката не беше започнала да разтяга историята, на мен лично книгата щеше да ми хареса. Само че накрая тя направо ми доскуча и нямах търпение да разбера как ще приключи всичко, но не защото ми беше интересно, а защото исках да приключвам вече с книгата.
За финал отново казвам, че проблемът ми с Джейн Харпър може да е само в моя телевизор, защото в крайна сметка книгите наистина не са лоши, просто на мен ми бяха прекалено типични за жанра.
Автор: Любен Спасов
Прочетете още:
Двойна (любовна) доза Мануела Инуса
CONVERSATION