„-Инициативата? Кой, аз да я поема?
- Какво искате? Човек трябва да плати някаква цена за умението да пикае прав.“
На всеки от нас се е случвало да изпадне в такова състояние, че да не му се чете или просто да няма времето да го прави толкова дълго колкото му се иска. В близките две седмици на мен ми се случи точно това. Често нямах желание да чета или пък ми се събираха толкова задачи на главата, че когато най-много ми се четеше не можех да си позволя това.
През цялото това време обаче компания ми правеше Карлос Руис Сафон и неговият шедьовър „Сянката на вятъра“. Една книга, която ми започна доста умерено и не разбирах целия шум около нея, но след първата половина ме плени, шокира и остави без думи в един и същи момент. Доста дълго време отлагах първата си среща с испанския автор, но сега нямам търпение да прочета цялата тетралогия, за да видя какво още е измайсторил Сафон.
Действието на книгата се развива в сърцето на старинна Барселона, където е скрито Гробището на забравените книги - подобна на лабиринт библиотека, в която се съхраняват малко известни и недооценени заглавия.
В едно студено утро на 1945 антикварят Семпере отвежда своя десетгодишен син Даниел в това хранилище.Получил разрешение да вземе книга по свой избор, Даниел измъква от прашните лавици "Сянката на вятъра" от Жулиан Каракс. Докато момчето расте, неколцина души проявяват необичаен интерес към неговата находка. Оказва се, че около името на Каракс витаят тъмни тайни, предателства, лъжи и голяма доза омраза. И така Даниел освен да се справя със събитията в своя живот, попада в една стремителна надпревара, целяща да разкрие истината за живота и смъртта на Жулиан Каракс.
Както написах и по-горе първата половина на книгата ми беше доста по-спокойна, описателна, на моменти дори мудна. Определено се озадачих какъв е този голям шум около това заглавие и автор и даже си мислех, че ще съм разочарован от така хвалената „Сянката на вятъра“. Но веднъж като преполових романа пред мен Сафон разкри един свят, който не можех да спра да поглъщам и то жадно.
Сафон ме впечатли определено. Този човек буквално е смесил няколко жанра и така ловко си играеше с тях, че ми отвяваше главата с всяка следваща страница. Романът е едновременно мистерия, трилър, фантастика, мелодрама, гениална кримка, историческо четиво. Чудех се кое е реалното в историята и кое ще се окаже някаква мистика. В една част от книгата Сафон буквално се заигра и с паранормални теми и за малко се зачудих дали няма да свие и по тази улица. Но в крайна сметка всичко получи своето логично обяснение и завършек.
Сафон просто наистина е много добър – както може да пише нежно и да описва всичко около своите герои сякаш си там, така може да прояви една жестокост, подплатена с огромна доза реализъм, който да ти удари шамар и да не спести никакви подробности от съдбата на героите си.
Ох, а как описва Барселона ... бил съм в този град, влюбих се в него от пръв поглед, но с всяка следваща страница от тази книга все по-силно започвах да обичам Барселона. Сафон без проблеми ме заведе на познати за всички нас места в града, но и в някои тайни улички, кътчета, които само той знае и описва по един магичен начин, който те кара в един и същи момент да искаш да се намираш на това място докато четеш, но и да те побият тръпки от мистерията и хладината, която има по барселонските улици на Сафон.
 |
| Карлос Руис Сафон |
В това ревю няма как да подмина моя любим герой от романа – Фермин. Този персонаж беше една наистина свежа глътка въздух, разсмиваше ме с глас, но и говореше едни от най-мъдрите неща в тази книга.Изключително интересна ми беше личната му история, която също така е и доста поучителна. Не знаех какво да очаквам от него в общуването му с другите и ме изненадваше с всяко свое действие. Всички герои на Сафон са изградени прекрасно. Плътни са, живи, сякаш наистина съществуват някъде там в Барселона и за малко ни допускат да влезем в животите им. Има си злодей, който те кара да настръхваш само при споменаването на името му, има си и любов. Красиви дами, интересни жени.
За сюжета няма какво да кажа – може би ще се потретя, но майсторски написан роман, който Сафон изгражда бавно с идеята постепенно да ни запознае с героите си и обстановката, в която се намират и след това да получим една страхотна развръзка на всички загатнати събития, която не разочарова в никакъв случай.
Това бе една от най-вълнуващите ми първи срещи с автор, за който много се говори и определено няма да е последната. Много скоро отново ще се завърна към света на Сафон, за да видя с какво ново нещо ще ме заплени.
Автор: Любен Спасов
Снимка: Ивияна Зашева
Прочетете още:
Първата ми среща с Тери Пратчет
Първата ми среща с Ф. Скот Фицджералд
Първата ми среща със Сесар Айра
CONVERSATION