„Страшна бе не самотата, която я задушаваше, нито миговете, когато смъртта му за пореден път я разтърсваше, сякаш я връхлиташе кола, а ето това – реене с вдигната котва в морето от хора, докато наоколо кипи безсмислен и неразбираем живот.“

Прекрасен Колъм Тойбин!

Това беше основната ми мисъл през цялото време докато четях „Нора Уебстър“.  Роман, който проследява живота на една обикновена жена, която се опитва да се справи с болката от загубата на голямата си любов. Роман, който няма да ви впечатли с динамичен сюжет, много случки или пък нещо невиждано в света на литературата, но ще се влюбите в писането на Тойбин, в атмосферата, която създава, в психологията, която е застъпена в цялата книга.

За мен Колъм Тойбин се оказа един вълшебник. Въведе ме елегантно и доста бързо в света на своите герои и на мен не ми се излизаше оттам. Книгата е от тези, които ти вървят лежерно, спокойно, а ти четеш за простите неща от живота, сякаш никога не са ти се случвали и на теб. По принцип не съм голям почитател на този тип романи – бавни са ми, доскучават ми и доста често не ги и дочитам. Този път обаче се получи точно обратното. Стана ми интересно още от началото и до самия финал на книгата моят интерес към съдбата на героите не се загуби дори за миг.

Колъм Тобийн ни запознава със семейство Уебстър. Морис е голямата любов на Нора. Смъртта му преобръща целия ѝ свят и я завлича в бездната на скръбта. Нора се грижи за четирите им деца, но това не е единствената й грижа. Тя трябва да свикне с вниманието на всички около нея – как всеки има какво да й каже, да й даде съвет, да изкаже съболезнования. Тя живее в малък град и трябва да се справи с всички условности на този факт. 

В кухото съчувствие на съгражданите си Нора съзира клюкарско любопитство, а не автентична човешка загриженост. И това я тласка към търсене на други начини за спасение – в музиката, в съзерцанието, в морето ... По това много си приличаме с Нора и може би затова я харесах изключително много. И за мен морето е източник на покой, а брегът често е спасение. Понякога от околните, понякога от собствените ми мисли.

Хареса ми финият начин на писане на Тойбин, хареса ми атмосферата, която ми създаде, хареса ми, че няма поза и излишно пренавиване на сюжета, няма излишни драми. Просто един човешки живот и как може да се развие той. Ирландският автор просто ме заплени и аз  не можех да спра да чета. 

Колъм Тойбин

Хареса ми наистина колко много психология има в романа и как авторът е показал, че различните хора, на различна възраст се справят със скръбта по различен начин. Хареса ми, че всичко бе изпипано – от диалозите до мислите на нашите герои. Хареса ми, че на фона на личната история на семейство Уебстър Тойбин вплита много елегантно и политически събития в Ирландия от края на 60-те, като нито ги прави основна тема в романа, нито натрапва своето мнение по темата.

Героите са плътни, истински, реалистични. Просто се влюбих в историята на Нора Уебстър, а тя без проблем успя да ми влезе под кожата. Хареса ми как живота ѝ вървеше плавно, спокойно, а ние читателите само наблюдаваме как тя и нейното семейство го живеят и се справят с всичко, което той им предлага.

Препоръчвам горещо!

Автор: Любен Спасов