„Пубертетът е особено състояние. Единствено и неповторимо. В пубертета човек е гол, всичко го докосва директно. Това докосване вълнува и наранява едновременно. Само че трае кратко. Прекалено кратко.“

Има автори, които не могат да пишат за юноши без да превърнат историята в блудкава сълзлива романтична комедия. Аз харесвам тези писатели, които пишат за проблемите на тийнейджърите, за техните мисли, желания, мечти, психически състояния. До момента такъв роман в моето съзнание беше „Нищо“  от Яна Телер, но вече и „Голи“ се нарежда до това заглавие в съзнанието ми за наистина добра литература за подрастващи.

Както самата авторка го описва, „Голи“ е роман за съзряването и за това как младите хора се справят с проблемите пред себе си, как изразяват чувствата си и какви неща им се случват в живота. Макар и млади, героите на Ива Прохазкова са мъдри, разсъждаващи над най-малката подробност за всичко и дори да са тръгнали по пагубен път, го осъзнават и донякъде го правят с умисъл.

В романа се запознаваме с няколко млади хора – Силва, Никлас, Филип, Робин, Евита. Всеки от тях идва със силна лична история и много житейски опит, въпреки крехката си възраст. 

Силва е момиче с висока интелигентност, но предпочита да плува в близкото високопланинско езеро, отколкото да ходи на училище. За мен тя бе спойката на този роман. Образът, който свързваше всички останали и който придаваше една елегантност на историята,като ефирното плуване, което тя толкова обича.

Никлас ми беше един от най-интересните персонажи в книгата - той се подготвя за мечтаната филмова кариера, но се влюбва в приказно красивата, ала зависима Евита и вместо на киносцената се озовава на наркосцената на Берлин. Евита завлича Никлас в една бездна, в която дозата е по-важна от всичко останало и любовта, която изпитват един към друг лесно се превръща в тъга и предателство.

Филип също е влюбен, но потъва в спонтанни емоционални изблици и не може да излезе от пасивността си, а пък Робин живее под чехъла на баща си. Но среща Силва и прави нещо, граничещо с лудостта.

Определено Ива Прохазкова има много интересни идеи и персонажите са като извадени от реалния живот, а проблемите, с които се сблъскват са наистина достоверни. Също така писането на авторката ми допадна - красиво и изпълнено със съдържание. Без проблеми ме пренесе както близо до езерото, в което Силва обича да плува и търси спасение, така и в Берлин, където Евита по друг, свой начин, търси същото това спасение. Може би ще се повторя, но наистина  Прохазкова е уловила младежкия дух на героите си, начина им на мислене, държание и по никакъв начин не ме подразни от тази гледна точка. Напротив, даже ме впечатли. 

Ива Прохазкова

За съжаление обаче и това не успя да ме накара да съм във възторг от книгата. Определено това не е моята история. Не можа да ми хареса, въпреки че й дадох шанс до последната страница. Просто самият сюжет не ме грабна, Случвало ми се е да чета наистина тежки романи, с тъжна история, но въпреки това изкуството, литературата в тях да ми действат разтоварващо. За жалост тук това не се получи.

Може би я четох в грешния момент, може би просто авторката не е моята, но наистина въпреки всички положителни качества на романа, които изброих, не можах да добавя заглавието към любимите си. За мен това е едно много странно книжно противоречие.

Въпреки всичко ви препоръчвам да прочетете „Голи“, ако ви се чете роман за юноши, който ги разглежда отвъд типичните тийнейджърски любовни случки и трепети.

Автор: Любен Спасов