„Съпругът ми не искаше да убие Ани Дойл, но лъжливата кучка си го заслужаваше.“

С това изречение започва книгата на Лиз Нюджънт и само подсказва за интересния сюжет, с който ни предстои да се запознаем.

Доста време мина от последния път, в който четох книга от любимия си жанр, а именно криминалния. Сега обаче съм много доволен от завръщането, което правя. „Стаено зло“ е заглавие, което доста време отлагах, но просто от „Еднорог“ винаги ме впечатляват с книгите, които издават и други техни романи минаваха по-напред в списъка ми за четене.

Книгата на Лиз Нюджънт обаче ми дойде много добре и смятам, че я прочетох в правилния момент. Авторката е ново име за мен, но се оказва голямо име в Ирландия, като преди да започне да пише изцяло е работила като сценарист, което за мен си личи от текста, защото през цялото време си мислех колко наистина добре ще стои на екран историята в „Стаено зло“. А тя определено е необикновена.

Първият герой, с който се запознаваме в романа е Лидия. На пръв поглед всичко в живота й изглежда перфектно – тя е съпруга на уважаван съдия, майка на любим син, стопанка на прекрасно имение в Дъблин. Тази красива къща обаче има своите смущаващи тайни. Семейството е принудено да крие нещо немислимо за хора с тяхното обществено положение – убийството на млада жена.

За Лидия обаче това не е непреодолим проблем. Тя никога не би се оприличила на жертва и ще направи всичко по силите си, за да предпази своето семейство от неизбежните сътресения. Най-вече ще се постарае синът й, Лорънс, да не разбира нищо.

За късмет на Лидия жертвата е типично проблемно момиче и затова от полицията решават, че тя е избягала. Но нейната сестра Карън отказва да приеме това твърдение и е обсебена от идеята да я открие. Тайната, свързваща двете семейства, намиращи се в двата края на социалната стълбица, заплашва да изплува на повърхността, докато нещата излизат от контрол и всичко ескалира до спираща дъха кулминация.

Книгата наистина много ми хареса. Започна ми като типичен криминален роман, но след това нещата доста се задълбочиха и се превърна в нещо много повече. Да, имаме си убийство, причината дори може да се нарече тривиална – опит за изнудване, пари, измама. Колкото повече обаче четем книгата, толкова повече виждаме как Лиз Нюджънт задълбава в психологията на човека и как нашите постъпки понякога могат да бъдат непредвидими.

Тя се заиграва с това как психиката на хората е нещо много сложно и наистина големи психопати могат да живеят в обществото съвсем спокойно, без никакъв проблем и без грам гузна съвест за нещата, които вършат. Показва ни как, когато е притиснат в ъгъла и на ръба на отчаянието, човек е способен да направи неща, за които дори не е подозирал. Авторката без проблем се рови в най-тъмните кътчета на душата на човек и вади наяве демони, които показва на читателите си без грам замаскиране на истината. Друго нещо, което ни показва е, че съдбата понякога е наистина голям режисьор, който преплита съдбите на хората така, че да се получи наистина драматичен обрат на събитията. 

Героите бяха доста добре изградени. Повярвах на всеки един от тях и ми изглеждаха доста реалистични, живи. Лидия изцяло ми се върза като прототип на психопат, който няма реална представа за това кое е лошо и кое добро. Оставах без думи как умее да манипулира без проблем и как винаги другите са виновни за нейните постъпки. Това e най-любимият ми герой от книгата, но е и героят, който най-много ме ядосваше по време на четенето ми на романа. В тази книга отново ставаме свидетели как родителите с действията си могат да белязват децата си за цял живот. В този случай буквално.

Хареса ми писането на Лиз Нюджънт и начинът й на разказване. Видяхме една история преживяна през очите на няколко герои, засегнаха се много теми, които в момента са обсъждани в обществото. Четох коментари в мрежата, че финалът на книгата е предвидим, за мен обаче изобщо не беше така. Интересно ми беше как ще се развие и до последно не подозирах, че ще е точно по този начин.

Единственият минус, който мога да намеря на книгата е, че по средата ми стана малко бавна, но силното начало и добрият финал оправиха нещата за мен. Препоръчвам за ценителите на жанра.

Автор: Любен Спасов