„Защото, ако смяташ хората за врагове, препятствия или капани, ще бъдеш в постоянна война с тях и със себе си. А ако избереш да ги виждаш като загадки, ако виждаш себе си като загадка, тогава ще бъдеш постоянно доволен. Тъй като, в крайна сметка, ако се разровиш достатъчно надълбоко в душата на когото и да е, ако наистина надникнеш под похлупака на нечий живот, ще откриеш нещо познато.“

31-ви октомври е специална дата за мен. На този ден, преди три години, създадох „Book Adventure Club“ и все още продължавам да се учудвам, че някой ме чете. За тези три години, благодарение на блога, се запознах с прекрасни (книжни) хора, сблъсках се с много интересни заглавия и лично се докоснах до автори, които познавах само от страниците на романите им. И тъй като три е любимото ми число и ми носи късмет, съм ви подготвил няколко промени и изненади, които много скоро ще ви разкрия.

Когато създадох „Book Adventure Club”, идеята ми беше това място да се превърне в един онлайн книжен клуб и затова ще отпразнувам днешния рожден ден с ревюто на Маги за „Хала“ от Нейтън Хил . Аз също я прочетох и за мен тя  бе едно приключение, в което се потопих за  една седмица, но изживях толкова много с героите на романа, че все едно с месеци съм бил част от историята. А сега ви предлагам да прочетете какво има да ви каже за книгата Маги.

*******

В „Хала“ са побрани толкова много съдби, исторически събития, световни проблеми, обществени позиции, травми и духове, че звучи налудничаво, как ще излезе история от цялото нещо.

Всички елементи от романа са си намерили прецизно място в дългата върволица от епизоди, разказани нелинейно и разкриващи отделни значими събития в американската история – бунтовете в Чикаго от 60-те, икономическата криза през 2011 г., периодът след 11.09.

В традицията на постмодерните американски писатели, Нейтън Хил обвързва тези събития, с животите на главните си герои – Фей и синът ѝ Самюъл.

Няма как да не правя паралел с Франзен, който прочетох в началото на годината. Но за разлика от личният наратив на сюжета в „Поправките“, кайледоскопът от гласове при Хил, прескача от герой на герой, сменяйки разказвача, според нуждата на сюжета.

Много майсторски е написана главата с протестите в Чикаго. Авторът буквално те „слага“ в обувките на различните участници, само за миг, сменяйки стремглаво перспективата, докато напрежението кънти. Алън Гинзбърг е епизодичен персонаж.

„Хала“, подобно на митичното същество, в образа на кон, те повлича към бездната на страховете и травмите на миналото. Които важат с еднаква сила, както за обществото, така и за индивида.

По време на посещение на кандидат президентът, губернатор Пакър, случайно преминаваща жена извършва „нападение“ – замеря го с шепа камъни.

Медийният отзвук достига и до синът, когото е изоставила преди години. Учителят по литература Самюъл, също и провален писател, се опитва да закрепи живота си, но гневът и разочарованието от напускането на майка му, не спират да го преследват. Научавайки за нея, за пръв път от години, Самюъл се впуска в търсене на истината. Но открива изкуплението.

Сенките от миналото, под формата на същества от норвежкия фолклор, са раната, която не зараства, нещо непростимо и непреодолимо. Също като американският народ не може да преодолее крахът след Виетнам. Гневът – при индивида, и при обществото е разрушителен в еднаква степен. След неудовлетворението идва гняв и разочарование.

Много ми хареса художественият подход, как проекцията на личната драма, беше валидна и за обществената.

Наративът на „Хала“, в никакъв случай не е така патетично драматичен. Напротив, синергията от теми, събития и образи, се чете много леко, с изключително приятен хумор и майсторско писане. Сюжетът крие своите обрати, развръзката носи удовлетворение и доста размисъл.

Нейтън Хил засяга политически и социални теми за проблемите в американското общество, консуматорството и фалшивите обещания на рекламата, платените медии и полицейският произвол. Героите му не са черни и бели, въпреки идеалите и лозунгите, хипарската контракултура, далеч не е толкова духовна и извисена. Авторът показва и идиличната атмосфера на американските средни щати - така че взаимно да се балансират. Пресъздава патриархалната обстановка и малкият хоризонт на обикновения жител, без големи идеологии и бунтове.

Страхотни герои, и страхотно превъплъщение, така че всеки звучеше автентично и показваше другата страна на медала. Лични фаворити са ми Самюъл, Периуинкъл, Гинзбърг на Нейтън Хил.

Нейтън Хил.

Опознавайки палитрата от образи, в края няма как да заявиш, че някой е добър или лош. Изборът да осъдиш е твой, друг въпрос е дали искаш да го направиш.

„Хала“ е много голяма книга, която ще предлагам на всеки, защото трудно може да се обясни това космополитно съчетание на история и фикция. Което обаче е така вълнуващо и притегателно, че не те пуска до края. Убедена съм, че всеки ще открие по нещо лично в книгата, както и много паралели със света днес. Уроците, които героите получават са общочовешки, уроците на историята се преповтарят в световен мащаб. Колкото до травмите, от нас зависи как ще ги преодолеем. Но едно ще ви издам със сигурност. Всеки трябва да си даде времето, което му е нужно, никога не е късно затова.

Много обич за „Хала“, този феноменален дебют, поставям го наред с Шейбон и Остър в малката ми класация на славата.

Автор: Магдалена Младенова

Снимка: Любен Спасов