„От баща ми бях научила, че книгите трябва да бъдат или обвити в обожание, или запратени в заточение. Книгите, създадени с Божията благословия – написаните от мормонските пророци или от Бащите основатели, – не биваше да бъдат изучавани, а ценени като идеални сами по себе си. Бях научена да разчитам думите на хора като Мадисън като форма, в която да изсипя гипса на собствените си съждения, за да бъдат оформени в безупречна отливка. Четях ги, за да се науча какво да мисля, не как да мисля сама. Книгите, които не бяха свети, бяха напълно забранени – те представляваха хитра, неустоима и мощна заплаха.“

„Образована“ е книга, която чакам от доста време да се преведе на български. От излизането си през 2018, тя направи наистина голям фурор в Америка и много изявени личности като Опра Уинфри, Бил Гейтс, Елън Дедженеръс я препоръчваха и определяха като четиво, от което не можеш да се откъснеш.

Сега, когато най-накрая заглавието излезе и на нашия книжен пазар, аз без да се замислям си го купих и се потопих в света на Тара Уестуовър. Свят, който е толкова далечен от моя, че четях и не можех да повярвам, че това се е случило на някого. „Образована“ ме оставяше много често без думи, а там, където ги намирах, бяха само обидни и нецензурни такива, които няма да мога да включа в това ревю.

В „Образована“ Тара Уестоувър ни разказва своя живот. Живот изпълнен с ограничения, психични заболявания, агресия и дезинформираност. Тя е родена в семейство на мормони, което прекарва живота си в подготовка за Края на дните. Баща ѝ смята, че правителството цели да промие мозъците на всички, които се възползват от услугите и програмите на държавните институции, така че децата Уестоувър не посещават училище.

И не само това – фанатичният баща не позволява на децата да посещават и лекар, въпреки че едно от тях получи силно изгаряне, другото мозъчно сътресение и оцеля по чудо, а пък третото получи железен прът в коляното си. И дори когато, самият той получи смъртоносно изгаряне от  експлозия, отново не потърси лекарска помощ. Всички тези наранявания са третирани с билки и енергийно лечение от майка им. Тара няма акт за раждане, училищно досие или медицински картон. Според правителството тя изобщо не съществува.

И това са само малка част от нещата, които се случват на  семейството, но няма да споделям всичко, за да ви е интересно да прочетете цялата книга. 

„Образована“ определено ме ядоса. Да, интересна е, написана добре, но просто не мога да кажа, че една книга ми е харесала, като през повечето време съм бил ядосан докато я чета. Ядосвах се на бащата, който въпреки че знаех, че не е с всичкия си, ме изнервяше как подлага децата на огромен натиск и тормоз, и дори застрашава живота им доста често.

Ядосвах се и на майката, която оставяше това да се случва и до такава степен, заедно с бащата, изолираха цялото семейство от реалния свят, че забравиха кое е нормално и кое не, и когато единият им син става насилник, те не обръщат внимание на това, а дори застават на негова страна.

Ядосвах се, че колкото по-радикален става бащата, толкова повече Тара търси вината в себе си, че иска промяна и доста време й отне да се съвземе, и да се отдели от това токсично семейство.

За щастие се появява светлина в тунела и тази светлина, за пореден път, я носи образованието. Защото след като Тара решава да се самообразова, не само че стига до Кеймбридж и Харвард, а променя своя мироглед, вижда, че светът не е толкова греховно място, както го е описвал баща й, и забелязва, че нейното семейство затъва всеки изминал ден все повече, но не го осъзнава, защото живее отделено, в своя малък свят.

Още преди да взема книгата, историята на Тара много силно ми напомни на тази на Джанет Уолс, за която знам от книгата „Стъкленият замък“. И двете истории наистина имат много общо, разликата може би е само една, но тя е основна – в „Образована“ бащата все пак страда от биполярно разстройство и дори някаква форма на шизофрения, докато в „Стъкленият замък“ родителите просто следваха своите убеждения и не искаха да чуят друго мнение. За жалост и в двата случая са потърпевши децата, на които целият им живот е белязан от решенията на родителите им.

Тара Уестуовър

Друго интересно общо нещо и в двете истории е това, че дори след като виждат как семейството не им влияе добре и Тара, и Джанет не могат толкова лесно да го напуснат. Търсят положителното в него, търсят тази искрица надежда, че то може да се промени и също като тях да „изплува“ от мястото, в което се намира. Но когато виждат, че това няма да стане, решават да продължат, защото са намерили истинското си АЗ.

„Образована“ е стряскаща, до болка искрена история и наистина много вдъхновяваща. Тя е разказ за борбата да се изградиш като личност и да се гордееш от това, което си постигнал. Сам, без гърба на семейството ти, без подкрепата и любовта му. Книга, която си заслужава четенето, но аз определено няма как да кажа, че ми хареса. Просто не мога да разгранича емоцията от писането.

Автор: Любен Спасов

Прочетете още:  

„Стъкленият замък“ – близка среща с един напълно различен свят