„Оригинална идея. Не може да бъде толкова трудно. Библиотеката сигурно е пълна с такива.“
В това издание на рубриката „Двойна доза“ обръщаме внимание на един от най-популярните британски комици. Той също така е актьор, писател и активист. Стивън Фрай е известен с огромното си въображение и с достъпния си стил на писане. „Митове“ и „Герои" са чудесен пример за това, а българските читатели много бързо обикнаха както Фрай, така и историите, които разказва.
В днешната двойна доза се потапя Маги, която определено има какво да каже за двете книги.
„Митове“
Това, плюс фактът, че страшно харесвам Стивън Фрай, бяха достатъчни причини да взема "Митове". Не съм имала излишни заблуди, че в този забавен и подробен преразказ на част от гръцката митология, ще получа нещо забележително и ново като информация. Напротив, съвсем умишлено търсех отново истории към които не съм се връщала от ученическите си години, и от които съм пропускала факти, които днес си обяснявам много по-добре.
 |
| Стивън Фрай |
"Митове" се оказа точно това, което търсех, приятна и забавна компания, в лицето на хитър разказвач,който споделя личната си страст и увлечение към проблемите и неволите на боговете, първопричина за почти всичко, което познаваме днес. Книгата беше идеална за безвремието между 25-ти декември и 3-ти януари, когато по традиция не ми се подхваща нищо задълбочено и изискващо.
„Герои“
Ако попита някой – кои са героите на нашето време, вероятно би бил разкъсан между няколко възможни отговора. Дали трябва да бъдеш социално отговорен и да посочиш лекарите, учителите, доброволците или конкретни личности с принос за обществото? Или пък да бъдеш отявлен фен на комиксови франчайзи и да се изправяш в яростни онлайн битки – Батман срещу Супермен?
Нямам еднозначен отговор. Но едно със сигурност е ясно. Древните гърци не са страдали от подобни дилеми.
В своеобразното продължение на „Митове“, Стивън Фрай ни повежда на епично приключение с най-знаменитите гръцки герои.
Определено „Герои“ ми допадна доста повече, разбира се и заради динамичния сюжет и брилятния преразказ на Фрай. Нишките между отделните поколения герои и събития са така преплетени, че не можеш да се откъснеш от този епичен разказ за смелост, страст и купища чудовища, които са застрашавали ежедневния бит на гърците.
Героичната епопея започна с първият герой, който поставя началото на рода на най-знаменитите имена в митология – Персей.
 |
„Ерос и Психея“ от Антонио Канова |
Стивън Фрай съумява да изобрази определени характерни черти в отделни герои, така че всеки образ да бъде запомнен с нещо, което го прави уникален. А това не винаги е физическата сила. Невероятната мощ на Херкулес, хитростта на Тезей, трезвата преценка на Белерофнт, дипломацията на Язон.
Друга много приятна черта на „Герои“ е възможността да видим първоизточникът на почти всички познати съвременни сюжетни линии и характеристики на персонажите. Или древен и митологичен Game of thrones.
Определено любимия ми герой е Язон, а походът за Златното руно може да съперничи на редица приключенски романи, свързани с далечни пътешествия, зли чудовища и харизматични магьосници.
Стивън Фрай вдъхва живот и устрем на поколение от хора, които желаят сами да изковат съдбата си, без да бъдат (частично) зависими от волята на боговете. Поколение, което прави решителната крачка, да бъде прокълнато и изгубено, но и да извиси образците на достолепие, ум, храброст и доброта, които и до днес се смятат за висша ценност.
 |
|
„Раждането на Венера“ от Сандро Ботичели |
С необходимата доза екшън, хумор и трагедия древните митове се превъплъщават в нов преразказ, за да ни напомнят, че любовта, войната, предателството и смелостта са стари колкото света (а дори си имат и бог покровител), и са вълнували древните ни предци, така както вълнуват и нас.
Горещо препоръчвам „Митове“ и „Герои“, защото това са не само преразкази на познатата ни митология, но и хронология на въображението, което е издигнало божества и герои, създало и героични епоси и продължава да съхранява това наследство от персонажи и събития, които и до днес вдъхновяват творците.
А Стивън Фрай ни оставя за финал най-епичната битка, водила се някога на земята. Сами ще се досетите, за кое събитие от митологията говоря, мога само да подскажа, че почти всеки конфликт тръгва от най-прозаичната тема. Любовта.
Автор: Магдалена Младенова
Прочетете още:
CONVERSATION