„Когато ръката му се насочи към дръжката на вратата, тя внезапно се отвори, за да влезе човекът, когото инспектор Маккарти очакваше – заместник-комисарят на криминалния отдел на полицията сър Уилям Хейнс. Мъжът със странните очи отстъпи крачка назад, за да може сър Уилям да влезе, след което другият изчезна в мастиленочерната нощ.“

Още откакто се появи на български искам да прочета „Писък в Сохо“ от поредицата „Класически криминални романи“, която се издава от издателство „Еднорог“. В поредицата са включени криминални романи, писани в така наречената „Златна епоха“ на жанра. Британската библиотека прави една селекция от автори, които по някакъв начин са изпуснали шанса да станат популярни сред широката публика, а идеята е да възроди тяхното творчество и ние да се запознае с нови, непознати до този момент имена.

След изключително приятната първа книга от поредицата, която се издаде в България, „Убийството в метрото“, имах големи очаквания към „Писък в Сохо“.  За съжаление обаче книгата на Джон Г. Брандън не успя да ме впечатли както Мейвис Дориъл Хей.

Действието в този класически детективски роман се развива в Сохо в първите месеци от началото на Втората световна война. По това време Лондон е изцяло затъмнен през нощта като предпазна мярка срещу въздушни нападения. Когато пронизващ писък смразява кръвта на всички обитатели и гости на тази прочута част на Лондон, на мястото веднага пристига инспектор Маккарти от Скотланд Ярд.Той е добре запознат с местния престъпен контингент, но нищо не може да го подготви за онова, което предстои. Всъщност на местопрестъплението има кръв и окървавен нож, но липсва труп.

Маккарти трябва да разгадае мистерията, а междувременно броят на труповете главоломно нараства. Едно предчувствие или „пресантиман“ ще поведе прочутия инспектор по важна следа. Той ще се сблъска с италиански гангстери, немски шпиони и очарователни австрийски аристократи, докато се опитва да разгадае връзката между мистериозната мадам Ронер и кражбата на тайни планове за противовъздушна отбрана.

Идеята заложена в книгата много ми хареса. Хареса ми намесването на тайните планове, мотивът за убийството не беше тривиален. През цялото време изникваха различни обрати, които понякога очаквах, понякога не. Самите герои бяха различни и не бяха направени по калъп. Имаме цял един микс от хора, който обогатяваше сюжета. Имаме италианци, австрийски и немски бежанци, безобидни на пръв поглед хора, джебчии, пруски травестит, но и опасни гангстери, които обичат тъмните улици на Лондон.

В книгата има доста драма, която главният ни герой, инспектор  Маккарти, подчертава още повече. Сохо се оказва мечтана дестинация за мнозина, но и място, на което събитията се развиват бързо.

Най-силно ми допадна обаче, че Брандън е решил да направи мрака герой в тази книга. Той помага на едни, пречи на други. В мрака се крият и отговорите на загадките в книгата. Той приема форма и през цялото време е неизменна част от историята и определено без него нямаше как да се случат повечето неща. 

Част от предстоящите заглавия от поредицата

Това, което не ми хареса, е че се е получило едно голямо разтегляне на сюжета и всичко ми беше излишно описателно. Имаше моменти, в които прочитах 10 страници от книгата, а всъщност нищо съществено не се случваше. В следствие на това романът още на половината ми доскуча и едва го дочетох до финала. За мен, ако книгата беше по-стегната и по-динамична, щеше да се превърне в едно от любимите ми заглавия.

Въпреки това, нямам търпение да разбера, кое ще е следващото заглавие от поредицата, което ще издадат от „Еднорог“. 

Автор: Любен Спасов