2020 определено е година, която ще се запомни. Но в тази публикация няма да говорим за това. Аз въпреки всичко съм благодарен – в личен план ми се случиха много хубави неща, а 2020 беше една от най-силните ми книжни години.
Също така през 2020 година „Book Adventure Club” стана на 3. За тези три години, благодарение на блога, се запознах с прекрасни (книжни) хора, сблъсках се с много интересни заглавия и лично се докоснах до автори, които познавах само от страниците на романите им. И тъй като три е любимото ми число и ми носи късмет, през тази трета година съм ви подготвил няколко промени и изненади, които много скоро ще ви разкрия.
А сега ви представям ежегодната класация, която правя в края на годината, за най-четените ревюта на блога. Надявам се да ви е интересно, а аз ви пожелавам една година, изпълнена с много положителни емоции и още по-интересни книги.
10. „Тигър“ – магично потапяне в дивото
Потапянето ми в историята на Поли Кларк е едно от най-хубавите книжни преживявания тази година. „Тигър“ ме отведе чак до руската тайга сред тигри и всякакви диви животни, за да ми покаже всъщност какво е да си човек. И с плюсовете, и с минусите.
„Тигър“ е роман, който те поглъща и те завладява с магията на дивото. До последната страница не можеш да спреш да възхищаваш на хубавия стил на писане, на реалните истории, на величието на тези животни, които след прочитането на книгата мисля, че вече разбирам. Роман, който намери място в моето сърце и скоро сигурно няма да забравя тази необикновена и страстна история.
Цялото ревю може да прочетете ТУК.
09. „Елегантността на таралежа“ – удоволствие по френски
Мислех да затворя тази книга още на десетата страница и изобщо да не я довърша. Но толкова са ми я хвалили и препоръчвали през годините, че реших да продължа.
И добре, че го направих!
След трудното начало изведнъж "Елегантността на таралежа" се превръща в едно огромно удоволствие, от което трудно се отделях и ме хвърли в страхотни размисли. За философията на живота, за това какво приключение е да го живеем, за литературата, за хората като цяло.
Цялото ревю може да прочетете ТУК.
08. „Карай плуга си през костите на мъртвите“: Животинско правосъдие
Това е книга, която отдава почит към Уилям Блейк, който приживе не е бил оценен, но главната ни героиня се води от неговите послания през цялата история. Олга Токарчук е решила с негови цитати да започва всяка глава от книгата и това не е случайно. Цитатите бяха логични, много на място и само създаваха още по-голяма мистика към случващото се в романа.
Тази първа среща с Олга Токарчук много ми допадна. Нейното писане е интересно, водеше ме през историята плавно, без излишни думи и действия. Любопитното при нея е, че сякаш тя изобщо не държи да има някакъв огромен съспенс или супер изненадващ финал. Напротив – тя ме насочваше към отговора на голямата загадка с една прецизност и натрупване на факти, които сглобяваха бавно голямата картина. Всяка глава беше много важна, защото информацията в книгата е подбрана добре и след като се разбра кой е убиецът аз лично се върнах назад в сюжета и видях къде ни е подсказала най-много авторката. И въпреки че познах как ще свърши книгата, накрая пак се впечатлих от цялата идея, която е заложена в романа
Цялото ревю може да прочетете ТУК.
07. „Изхвърлени в Америка” – бягство към (от) свободата
Много обичам книги, които ме държат буден до късни доби. Книги, които ми носят обща култура и си личи, че за написването им се е положило труд. Проучвания от страна на автора с години, които накрая се превръщат в една художествена измислица, но подплатена с реални факти.
Като добавим, разбира се, и емоционална лична история, герои, които ме карат да се вълнувам наравно с тях и едно увлекателно писане, то за мен това е книга, на която „лепвам" 5 звезди в „Goodreads” и дори не се замислям.Точно такъв е случаят с „Изхвърлени в Америка” от Джанин Къминс – книга, която преполових за отрицателно време и не ме оставяше намира докато не я приключих.
История, за която си мислех, дори докато не я четях и се чудех как ли ще се развие всичко.Роман, който започнах с мисълта „Я, да видим какво пък толкова го хвалят” и го завърших с думите: „Добавям още едно заглавие към списъка „Препоръчам горещо”.
Цялото ревю може да прочетете ТУК.
06. „Фонтани на мълчанието“ – отново брилянтна Рута Сепетис
Бях забравил колко добре пише Рута Сепетис. Колко брилянтно владее това да те потопи в света на героите си и да те накара да се вълнуваш с тях. Да живееш с тях. „Сол при солта“, дори след толкова години и толкова много прочетени книги, все още ми е любима, а чрез „Фонтани на мълчанието“ си припомних защо.
Рута Сепетис умее да влияе, да трогва, да въздейства. Умее да извлича най-доброто от историята и да го превръща в един роман, след който да имаш няколко дни „книжен махмурлук“ и да не ти се чете нищо друго.
Във „Фонтани на мълчанието“ Рута Сепетис ни отвежда в Мадрид през 1957 г. Под фашистката диктатура на Генералисимус Франко Испания крие мрачна тайна. Туристи и чуждестранни бизнесмени пристигат на талази в Испания с приветливото обещание за слънце и хубаво вино. Сред тях е 18-годишният Даниъл Матисън, син на петролен магнат, който пристига в Мадрид с родителите си с надеждата да усети връзка с родината на майка си през обектива на своя фотоапарат. Фотографията го сблъсква с Ана, чието семейство се бори с променливата си съдба под дългата сянка на Гражданската война.
Цялото ревю може да прочетете ТУК.
05. „Сън“ в ритъма на фадо
Една година тръпна за новия роман на Камелия Кучер и най-накрая той излезе на книжния пазар. Всеки, който ме познава, знае, че „Дом“ и „Нощ“ са сред най-любимите ми книги, особено от български автори, и наистина ми беше любопитно накъде ще поеме Камелия сега.
Е, за тези, които още не са прочели „Сън“, ще кажа – чакането определено си заслужаваше!
В третия си роман Камелия ни пренася в Лисабон, който освен красивите си сгради и прекрасната си атмосфера, е събрал историите на няколко човека, които няма да оставят читателите безразлични.
Цялото ревю може да прочетете ТУК.
04. Първата ми среща с Карлос Руис Сафон
Сафон ме впечатли определено. Този човек буквално е смесил няколко жанра и така ловко си играеше с тях, че ми отвяваше главата с всяка следваща страница. Романът е едновременно мистерия, трилър, фантастика, мелодрама, гениална кримка, историческо четиво. Чудех се кое е реалното в историята и кое ще се окаже някаква мистика. В една част от книгата Сафон буквално се заигра и с паранормални теми и за малко се зачудих дали няма да свие и по тази улица. Но в крайна сметка всичко получи своето логично обяснение и завършек.
Сафон просто наистина е много добър – както може да пише нежно и да описва всичко около своите герои сякаш си там, така може да прояви една жестокост, подплатена с огромна доза реализъм, който да ти удари шамар и да не спести никакви подробности от съдбата на героите си.
Цялото ревю може да прочетете ТУК.
03. Не сте готови за истината в „Кестеновия човек“
Брутална. Искрена. Директна. Безпардонна.Роман и стил на писане, които не спестяват нищо. Напротив. Докато четеш Свайструп, той така умело си играе с въображението ти, че сцените в книгата си ги представяш като на филм. Ужасяваш се, но продължаваш да четеш.
„Кестеновия човек“ е поредното добро заглавие в криминалната поредицата на издателство „Емас“ и определено до този момент е моето любимо.
Цялото ревю може да прочетете ТУК.
02. Всички ние „Трябва да поговорим за Кевин“
Това може би е от книгите, към които съм подхождал най-грешно. Очаквах обикновен трилър, с криминални елемeнти, в който ще се говори за дете, което заради поредица от случки в живота му решава да извърши масово убийство, което да промени всичко за него напълно.
„Трябва да поговорим за Кевин“ на Лайънел Шрайвър обаче се оказа повече. Много повече.
Това е книга, която буквално ме „изцеди“ емоционално. Това не ми се беше случвало отдавна. Налагаше се да си почивам между отделните глави. Не можех да ги „изгълтам“ наведнъж, въпреки че ми беше изключително интересно. Не знам дали просто, защото съм в по-особено настроение напоследък или просто темата е много чувствителна, но този роман буквално си „играеше“ с мен. Ядосваше ме, изключително много ме дразнеше, натъжаваше ме ... караше ме да се замислям над толкова много теми, че не знаех от къде да започна да говоря за тази книга.
Цялото ревю може да прочетете ТУК.
01. „Нощта“, която не може да се забрави
„Нощта“ на Ели Визел е от тези книги, които те разтърсват с директното казване на фактите. Книга, написана с цел да се запомни какво е било, но и предупреждение за бъдещите поколения да не позволяват историята да се повтори. Той е роден през 1928 г. в град Сигет, Северна Румъния и е едва петнадесетгодишен, когато е депортиран заедно с цялото си семейство в Аушвиц, където загиват майка му и по-малката му сестра, a след това губи и баща си. „Нощта“ е разказ за спомените му, за раздялата и загубата на семейството, лагерите, глада, студа, побоите, мъченията и чувството на срам, че е оцелял, а баща му не е.
Книгата е тънка – само 143 страници. Но има толкова много информация в нея, толкова много емоция, мисли, събития, че тежи. И то много. Четеш, свива те гърлото, става ти мъчно, но не можеш да спреш, защото искаш да знаеш истината. Искаш да забраниш на себе си да забравиш това, което се е случвало.
Цялото ревю може да прочетете ТУК.
Прочетете още:
CONVERSATION