„Нещата биха станали много по-лесни, ако проумеем, че не съществува начин на живот, който може да те имунизира срещу тъгата.“

Това ревю ще бъде кратко, защото когато една книга е добра, няма нужда от многословия. Мат Хейг и неговият роман „Среднощната библиотека“ ме „засмукаха“ в своя свят, разходиха ме през различни вселени и ме накараха да не искам да напусна нито една от тях. Това бе първата ми среща с този автор, но определено няма да е последната. Смело мога да кажа, че това е една от най-добрите книги, които съм чел и не е случайно, че грабна читателската награда за най-добър роман на  Goodreads Choice Awards 2020.

Историята, която разказва Мат Хейг е колкото фантастична, толкова и до болка реална. Тя ни отвежда в библиотека, която се намира на ръба на вселената и съдържа безброй книги, всяка от тях – история на друга реалност. Библиотека, която показва живота ни какъвто е, заедно с друга книга за другия живот, който сме можели да живеем, ако бяхме направили различен избор в някакъв друг етап. Всеки от нас, в някакъв етап от живота си, се е чудил какъв е можел да бъде той, ако бяхме направили нещо различно. Дали тогава бихме живяли по-добре?

Главната героиня в историята на Хейг има точно тази възможност – да разбере какво се случва след заветното „ако“. Нора Сийд се оказва изправена пред възможността да замени живота си за нов, да прави друга кариера, да отмени старите „скъсвания”, да осъществи мечтата си да стане специалист по ледниците; тя трябва да се разрови в душата си, докато пътува из Среднощната библиотека, за да реши какво е истински удовлетворяващо в живота и преди всичко кое е това, заради което се заслужава този живот да се живее.

Заедно с Нора преминаваме през едно емоционално пътешествие, в което тя осъзнава истинската цена на живота и как нейният, който тя мрази и е готова да прекъсне, се оказва не толкова лош колкото си мисли.

Мат Хейг ни показва, че всичко е въпрос на гледна точка и ако решим да не гледаме песимистично на това, което ни се случва и започнем да извличаме позитивното, винаги можем да променим живота си към по-добро. Показва ни как трябва да се борим, да се опитваме не изпадаме в черни емоционални дупки и че не винаги нещата изглеждат така както си представяме. Че всяка ситуация, колкото и да е лоша има и положителна страна и че не трябва да се вторачваме в отрицателното.

Понякога и най-грешното решение се взима с причина, която на момента може да ни се струва непоправима грешка, но всъщност може да се окаже, че е малка стъпка към по-добър бъдещ развой. 

Мат Хейг

Докато четях книгата си мислех как хората наистина имаме тази черта – да съжаляваме за несбъднати желания, за неосъществени чужди мечти, да се обвиняваме и по този начин да се отклоняваме от нашия собствен път. Да пропускаме хубавите неща, които ни се случват, защото сме затрупани от томове съжаления за неща, които започват с думата „ако“.

А като прибавим и страхотното писане на автора, изпълнено с чувство за хумор, ирония и голяма доза мъдрост, тази книга се превръща в едно бижу, което препоръчвам на всеки без да се замислям.

Мислех, че след „4321“ на Пол Остър друга книга посветена на възможните множество животи няма да ме впечатли, но дълбоко съм грешал. Мат Хейг ми отвя главата и скоро няма да забравя вълнуващата история, която ми поднесе в „Среднощната библиотека“. Книга, която вълнува със силните емоции, които бушуват в нея. Книга, която няма да съжалявате, че сте прочели.

Автор: Любен Спасов