„Навикът да разказваш, е труден за преодоляване. Понякога е единственото, с което тялото разполага“
Из „Всяко сърце е врата“
Една от любимите ми рубрики в блога е „Моята тийн седмица”. Към нея прибягвам, когато съм натоварен - дали от няколко поредни по-тежки заглавия или нещо, което се случва около мен в момента. Затова, когато ми дойде в повече, си избирам три книги от тийн жанра и по тази начин разпускам за една седмица, в която се потапям в други светове, с различни проблеми.
Четвъртото издание на рубриката е доста различно от всички предходни. Първо, защото избраните заглавия не са три, а четири. И второ, защото те се оказаха взаимно свързани.
В това издание ще ви запозная с две поредици, от които до този момент са преведени само първите две книги. Едната е „Скришни места”, която включва „Скришни места“ и „Мъртви гласове“ , а другата е „Своенравните деца”, която включва „Всяко сърце е врата“ и „Долу сред вейки и кости“
Преди да започна да ви разказвам по-подробно за книгите ми се иска да ви споделя набързо по какво се различават и по какво си приличат двете поредици според мен.
Приликите са:
- И двете авторки доста са се вдъхновили от „Хари Потър” и „Хрониките на Нарния”
- И в двете има пътувания между светове; Отвъдното е предпочитана дестинация
- Главните герои са около 12 годишни (В „Своенравните деца” това бързо се променя)
- Кратки са
- Имат страхотни корици
Основната разлика между двете е, че Катрин Арден по-скоро е писала за по-малките читатели, докато Шонин Макгуайър се е насочила към тинейджърите. Може би заради това се получава и разликата в стила на писане на двете авторки.
А сега мисля, че е време да се потопим в света на тези фантастични книги.
„Скришни места“ и „Мъртви гласове“
Реших да прочета тези две книги на Катрин Арден първо, защото много харесах поредицата „Winternight“ и исках да видя дали и тази ще ми допадне, и второ, защото имах нужда от разтоварване, а напоследък с четенето на тийн романи го правя най-добре.
„Скришни места“ е далече от нивото на трите книги за Вася и Морозко, но тези две ми бяха доста приятни и получих това, което исках - бягство от реалността.
За мен Арден е добър разказвач и в първата книга от поредицата го доказва. В „Скришни места“ тя описва доста сполучливо ситуациите и героите си и въпреки че в тази книга имаше доста наивни събития, успя да запази логиката на сюжета и да поднесе една добра история. Ако книгата беше написана за възрастни, историята за плашила от отвъдното сигурно щеше да е много брутална, но сега си беше едно приятно приключение.
В „Скришни места“ се запознаваме с единайсетгодишната Оли, която преживява трагична загуба, след която книгите се превръщат в единствената ѝ утеха. И когато случайно попада на обезумяла непозната, която се кани да хвърли книга в реката, Оли забравя за здравия разум, впуска се да открадне книгата и побягва. Книгата разкрива пред Оли страховита история за жена на име Бет, двамата братя, които са я обичали, и странно споразумение с „усмихнатия мъж“ – зловещ дух, който сбъдва най-съкровените ти желания, ала на немислима цена. И докато се чуди дали историята в книгата е реална, не след дълго Оли сама се сблъсква с отговора.
Книгата е клише в много отношения, но дадох 4 звезди в „Goodreads” с чиста съвест.
 |
| Катрин Арден |
В „Мъртви гласове“ нещата за мен станаха още по-интересни. Отново тръгваме на пътешествие с главните ни герои, но този път няма плашила, а хижа обитавана от духове. Усмихнатият мъж не само, че не ги е забравил, а им спретва една вечер на ужасите, която е изпълнена с отмъщение, души търсещи спасение и приятелство, което оцелява въпреки всичко и всички.
Тази част от поредицата определено беше по-добра. Много по-изпипана, по-добре написана, дори леко страшничка. Винаги съм обичал истории за призраци, но тази на моменти си беше прекалено реалистична. Отново си имаше наивността, която търся в този жанр, което на моменти ме разсмиваше, но най-вече разтоварваше. Просто наистина ми харесва идеята как 12-годишни деца правят на „луда калинка” създание, наподобяващо дявола. Но не е като за първи път да четем подобни поредици.
Изключително приятни книжки, чакам си третата с нетърпение.
„Всяко сърце е врата“ и „Долу сред вейки и кости“
Изключително много харесах „Всяко сърце е врата”. В нея се запознаваме с Нанси Уитман, която е напълно променена след престоя си в застиналите Дворци на мъртвите. Сега, когато се е завърнала, старият ѝ живот ѝ се струва чужд. Родителите ѝ са като непознати, не я разбират, а за капак я изпращат в мистериозния Дом за своенравни деца на Елинор Уест. Никой извън него не подозира, че всичките му обитатели са прокудени пътешественици, които мечтаят отново да открият вратата към истинския си дом. Но дори в това убежище за изгубени души дебне мрак.
Книгата ми започна много странно, но толкова бързо навлязох в света на героите, че буквално не можех да се отделя от книгата и за един ден успях да я прочета. Личи се, че авторката е черпила вдъхновение от от „Хари Потър”, „Хрониките на Нарния”, дори и „Домът на мис Перигрин за чудати деца“, но Шонин Макгуайър е сътворила един различен свят, със свои правила и закони, който ме спечели и определено ми е любопитно как ще се развие всичко.
Писането на авторката също е много добро - изпълнено със съдържание, смислени диалози, поуки, които те карат да се замислиш, а не да препускаш през текста. Имаше и доста забавни моменти, както при общуването между децата, така и при различните ситуации. Въпреки че главните ни герои са деца, те не бяха наивни, а в много отношения, заради съдбата си и това, което са преживяли, са доста по-мъдри от заобикалящите ги възрастни.
За мен „Долу сред вейки и кости“ си беше стъпка назад.
От една страна буквално - авторката ни връща назад във времето, за да ни разкаже по-подобно историята на двама от главните ни герои от първата част.
От друга страна преносно - за мен историята беше по-слаба, не ме развълнува както първата и въпреки че даде отговори на някои въпроси, които възникнаха във „Всяко сърце в врата”, на мен това решение за връщане на лентата не ми се понрави много.
 |
| Шонин Макгуайър |
Близначките по принцип са доста любопитни образи и наистина личната им история ми беше интересна, но не съм сигурен дали бе нужно да се отделя цяла книга само за тях. Според мен по-добре щеше да се получи, ако в тази част се бе разгледало по-подобно миналото на всички герои, с които се запознахме в първата. Но предстоят още две книги, така че ще видим някъде ще се развият нещата.
Мислех да дам 3 звезди в „Goodreads”, но добавих още една, защото все пак харесвам идеята на Шонин Макгуайър, тя пише доста добре и специално в тази част обръща внимание на темата за родителството и колко е важно да внимаваме как се държим с децата си.
Финалът е любопитен и определено си чакам с нетърпение другите книги от поредицата.
Автор: Любен Спасов
Прочетете още:
Моята тийн седмица (Volume 1)
CONVERSATION