Наш водач в това приключение бе самата Блага и тя беше много добра в това. С красиви думи, майсторство и човечност те разхожда из историята, мислите и чувствата на своите герои, и те кара да съпреживяваш всеки ред от нейната история. Всяка дума се забива в сърцето ти, ума ти и не те пуска. До последната страница.

Това е третият роман от Блага Димитрова до който се докосвам и засега ми е любимият. В „Лавина“ тя е показала едно майсторство на писането, което ме впечатли наистина много. Не, че в другите си книги Блага е по-различна, но от „Лавина“ не можеш да подбереш само един цитат – всяко изречение си тежи на мястото, изпълнено с толкова много смисъл, че само прочитането на цялата книга може да ви покаже коректно как пише тя.

„Лавина“ е роман за човешките взаимоотношения, за страховете, за приятелството и любовта, разказан ни през погледа на група алпинисти. Блага ни включва в тяхната експедиция и ние започваме заедно с тях да вървим из заснежените планини, които тя описва толкова величествено. Но сякаш физическата част в тази книга е на заден план -  всички катерачи са тръгнали с емоционален багаж, който носят със себе си и тежи повече както от климатичните условия, така и от физическия им багаж. Всяка стъпка е мисъл, всяко възвишение проблем, който трябва да се реши. 

Хареса ми как в средата на книгата Блага прави една ретроспекция на причините всеки един от тези хора да предприеме това пътешествие. Чрез своите метафори тя показва как всеки един от тях носи със себе си своята емоционална лавина, която го е задушавала много повече от снежната „бяла тигрица“, която в един момент ги напада.

Хареса ми как Блага ни въвежда в техния свят плавно, без много обяснения. Научи ни как в планината стъпките говорят повече  от думите, а изражението на човека е гърбът. Как всички си имат доверие и вярват безусловно на следата пред тях, защото съмнението би затруднило разкрача. Хареса ми как всеки един от героите иска да достигне висини, за да надмогне обидата – от живота, от предателството, от любовната мъка, от пренебрежението.

Хареса ми как никой от тях не иска да се покаже по-слаб от другите. Повече се боят да не бъдат заподозрени в малодушие, отколкото да изложат живота си на риск. Блага разглежда точно това групово мислене, този организъм „НИЕ“ като отделен герой, който взима собствени решения далеч от чувствата и разума на всеки един отделен персонаж.

Хареса ми „Лавина“! Харесва ми Блага!

Не мога да опиша достатъчно добре какво прочетох и за да не ставам досаден за финал просто ви казвам – потопете се в тази снежна магия колкото се може по-скоро. Ще бъдете пометени! 

Автор: Любен Спасов

Прочетете още:

„Какво цените най-много в живота?“

„Глухарчето“: Между личната трагедия и политическата реалност