„Беше неизбежно, морето разяждаше зениците му. То сякаш го въвличаше в принудително съзерцание, като му показваше само един поглед, своя, прострял се към хоризонта в безкрайно мълчание.“

Започнах „Симфонията на времето“ с голямо желание. Което много бързо се изпари. След това отново се зароди. И изведнъж ме обгърна като безкраен океан и не ме пусна до финала на книгата.

Алваро Арбина е написал един епос. Типично по испански – с много драма, история и герои, които остават в съзнанието ти като живи. Хора, които вярваш, че са съществували някога, някъде и сега просто ти разбираш тяхната история. На моменти писането на автора ми приличаше на това на Карлос Руис Сафон - също толкова красиво, толкова магично. Но това няма значение. „Симфонията на времето“ е роман, който не трябва да бъде сравняван, а просто четен.

Книгата започва с Елса – млада влюбена жена, която в един мразовит февруарски ден стои на перона на гара „Ватерло“ в Лондон и очаква своя съпруг художник Бенджамин. В този зимен ден обаче тя не знае, че той няма да се появи. Няма да се появи и 10 дни по-късно. Изчезването на Бенджамин задвижва поредица от мистериозни събития, в които наследницата на могъща баска фамилия с минало, обвито в мрачни легенди, ще се впусне в трескаво преследване на истината. А тя е по-невероятна и от най-смелите й фантазии.

На пръв поглед историята на Алваро Арбина изглежда като семейна сага изпълнена с мрачни семейни отношения, тайни и предателства. Но тя се оказва много повече. В нея се вплетени любовта към науката, развитието на световната икономика и създаването на модерната индустрия, Шекспир, войната, търговията с роби, честта. 

И не само това – между историческите събития описани на страниците се прокрадва и магията. В основата на най-голямата интрига се намества тайнствен ръкопис, „Нотите на времето“, който дава власт над бъдещето. По следите му са всички големи европейски разузнавания, защото едни снимки с предсказания, които се сбъдват, карат цялата европейска общност да се страхува от възможна война на хоризонта. 

Но може би накрая всичко ще се окаже една илюзия, в която всички вярват или поне искат да го направят. Илюзия направена като фокус, който впечатлява публиката. Но в тази илюзия е вплетена много болка и още повече любов.

В това ревю не мога да издам много за сюжета, защото ще разваля за вас удоволствието, което изпитах аз, докато минавах по страниците на романа. В началото той започна като една история, после отиде в съвсем различна посока и накрая всичко се сглоби, точно като един пъзел, и ми разкри истинската история такава каквото трябва да бъде.

Признавам, писането на Арбина на моменти ми идваше прекалено описателно, задълбаваше в излишни подробности и ми разваляше плавното преминаване през историята. Но после се оказа, че всички подробности са важни и е имало смисъл от тях. 

Алваро Арбина

Ако си търсите семейна драма изпълнена с любов и обрати – тук ги има.

Ако искате история, в която не сте сигурни кое е реално и кое съдържа в себе си капка магия – то в тази ще намерите и това.

Ако обичате исторически романи, в които се разглежда дадена епоха с нейните особености и важни събития – то „Симфонията на времето“ може да ви предложи и това.

И въпреки че не мога да кажа, че съм супер впечатлен от книгата и нямам търпение да разкажа за нея на всички свои приятели, определено оценявам това, което е направил авторът и историята, която ни поднесе. Всичко беше изпипано, всяка малка подробност накрая получи своя логичен завършек. И това е достатъчно да сложа романа сред заглавията, които бих препоръчвал занапред. 

Автор: Любен Спасов