„Нашите никога не ни прегръщат, сигурно защото така по другия като вазелин полепват част от тайните ти. Затова и аз не прегръщам: не съм сигурна имам ли тайни, с които съм готова да се разделя.“

„Неудобството на вечерта“ е книга, която определено не бих препоръчал за четене. И не, защото не е хубава, а защото определено не е за всеки. Тежка история, примесена  с много реалистични и графични случки, които не биха понесли на някои хора. Марийке Лукас Райнефелд прави моментна снимка на едно семейство, което се опитва да се справи с болката. Но тази снимка определено не е симпатичен семеен портрет, който да закачиш над камината.

„Неудобството на вечерта“ е историята на семейство калвинисти, които губят едно от децата си при инцидент с кънки на лед. През очите на Яс, която витае в ничията земя между детството и израстването, виждаме как всеки член от семейството преработва загубата по свой начин. Бащата и майката са напълно парализирани от мъка и не забелязват Яс, сестра й Хана и брат й Обе, които постепенно се отклоняват от правия път.

Въпреки че в романа авторката ни показва грозната част на ежедневието, то това е една от най-красиво написаните книги, които съм чел. Аз обожавам този начин на писане – умно, със страхотни метафори и сравнения. До такава степен всяка дума да е помислена, че да си е точно на мястото, а читателят да изпитва едно огромно удоволствие от четенето. Райнефелд е уловила мъдростта на живота, неговата тъга, неговата агресия и всичко това е вплела в своя роман по един жесток, но много красив начин. 

В тази книга виждаме как отчаянието, тъгата, затъването в проблемите изглежда неизбежно и много трудно може да се види светлина в тунела. Виждаме как двама родители не могат да намерят правилният път към децата си, след като губят едно от тях. Виждаме как затънали в собствени грижи и проблеми не им обръщат внимание и ги оставят сами да се справят със ситуацията, а тя сама по себе си е достатъчно сложна, дори за родителите. Какво остава за децата.

Виждаме как агресията си прокарва път в сърцето на едно дете. Как това да убива се превръща в едно желание, което то потиска, но се проявява по друг начин, който е не по-малко разрушителен. Виждаме как сексуалността и религията се преплитат в живота на децата от това семейство, а те се чудят какво да правят и с двете.

Религиозната нишка в романа е пропита с въпроси, които за някой може да бъдат скандални и богохулни, но в повечето време, от гледна точка на децата, ми звучаха логични. Яс, Обе и Хана търсят начин да си обяснят защо всичко това се случва на тяхното семейство и логично се обръщат към нещото, което техните родители са качили на пиедестал и цял живот им е повтаряно, че те трябва да почитат Бог, ако искат да са добре. Изведнъж това не се оказва фактор и е нормално, че децата се чувстват изгубени. 

Марийке Лукас Райнефелд

Честно казано „Неудобството на вечерта“ не е моята книга. Оценявам всички положителни качества на творбата, които описах по-горе, но имаше описания за живота във фермата ми идваха в повече, а дори смея да кажа, че на моменти самата история ми доскучаваше. Определено смятам, че това е впечатляващ дебют и книга, която си заслужава четенето. Просто не бих я препоръчал с лека ръка.

За финал искам да споделя още един цитат от книгата, който ме впечатли истински:

„Само насилието вдига шум. Расте ли, расте, както расте тъгата. Просто тъгата изисква пространство, докато насилието си го взима, без да пита.“

Автор: Любен Спасов