„Утре ще убия човек“ – помислих си за стотен път и се питах дали плачещото дете и жената отсреща знаеха това.“

„Нощта“ на Ели Визел е книга, която толкова добре си спомням, че сякаш съм я прочел вчера. Толкова ме впечатли и ми повлия, че едва си написах ревюто за нея. Ели Визел е от писателите, които изключително успешно предават на листа своите вътрешни борби и страдания. Своите разсъждения, раздвоения. Успява да предава емоция и четящият няма как да остане безразличен.

В „Зората“ видях същия Ели Визел. И въпреки че тази втора част не успя да ми повлияе чак толкова емоционално, то ме накара да се замисля за много неща, докато я чета. Визел в типичния за себе си стил, през философията, показва вътрешния свят на едно 18-годишно момче, което за една вечер трябва да се превърне в убиец.

В тази книга се запознаваме с Елиша, който на следващия ден ще трябва да се подчини на заповедите и да екзекутира капитан Джон Доусън. Оцелял от Бухенвалд, Елиша знае много добре: онзи, който извърши убийство в името на някой политически идеал, губи своята човешка същност. И все пак ционистката групировка, към която принадлежи, е готова на всякакви жертви в името на Израел. 

„Зората“ ни отвежда в момента, в който Елиша е най-силно раздвоен и се терзае за това, което трябва да направи. Цяла нощ се приготвя да изпълни смъртната присъда. Връща се в миналото, привиждат му се мъртъвци, говори си с тях, иска съвет от тях. Знае, че след като слънцето изгрее на небето, той вече няма да е същият човек и може би през цялото време търси някакви успокоение, оправдание за това, което ще стори. 

Припомняме си как в „Нощта“ германците преследват евреите, екзекутират ги без да задават въпроси, припомняме си лагерите и ужаса. И сега Елиша попада от другата страна – той ще трябва да отнеме живот. Сега той не трябва да задава въпроси. Сега просто трябва да убие един свой враг. Но дали е готов да го направи?

С тази книга Ели Визел ни показва нагледно „трансформацията“ на една човешка душа и ни казва: „Може да има времена, в които не можем да предотвратим несправедливостта, но никога не бива да има времена, в които не протестираме срещу нея.“

Ели Визел

И въпреки че „Зората“ не ме докосна толкова колкото успя да го направи „Нощта“, аз ви я препоръчвам, защото докато се чете те кара да се замислиш за човечеството, за неговото минало, дори за бъдещето му. С удоволствие ще се потопя и в третата част от трилогията „Денят“, която съвсем скоро ще се появи на български.

Автор: Любен Спасов

Прочетете още:

„Нощта“, която не може да се забрави