„Намерих убежище в книгите. Навикът да чета дължа на майка си, насаждаше ми го от ранна детска възраст – нейното решение всеки път, когато се оплаквах, че ми е скучно, когато нямаше пари да ме изпрати в училището за чужденци в Индонезия или когато трябваше да ме вземе в службата си, защото нямаше детегледачка.

 – Вземи да прочетеш някоя книга – казваше ми. – После ела и ми разкажи какво си научил.“

Из „Обетована земя“

Това издание на рубриката „Двойна доза“ определено е различно. В него обръщам внимание на едно семейство, което е пример за много хора, което влезе в историята и показва едно нормално виждане за това как да живееш, да отглеждаш деца, да си добър родител. Да, особено в „Обетована земя“ имаше много политика, но като цяло и двете книги обръщат внимание на ценностите на Мишел и Барак Обама, на това как всъщност са нормални хора със своите страхове, мечти, силни и слаби моменти.

И ако все пак Барак Обама ни показва и политическата страна на своя живот, то определено Мишел ни показва женската гледна точка върху събитията в Белия дом. Не, че тя не коментира решения, които са взимали заедно през цялата му политическа кариера, но все пак тя набляга на други неща, които не са по-малко важни.

И двете книги заслужават своето четене, особено, ако сте почитатели на биографии и то независимо дали се интересувате от политика, защото и Мишел, и Барак Обама, пишат наистина увлекателно и без проблеми премахват всякакви бариери, като са изключително директни и искрени със своите читатели.

„Обетована земя“

Много приятно съм изненадан от тази книга. Очаквах суха политическа биография на един американски президент, който сравнително харесвам. Този първи том от биографията на Барак Обама обаче се оказа много повече от това.

Още в началото на "Обетована земя" Обама заявява, че идеята му е била накратко да опише своя живот и политическа кариера, но тъй като е много приказлив нещата не са му се получили. Е, в следващите почти 800 страници го доказва без проблем. Обама се оказа един много добър разказвач, като изключително плавно и интересно ни води през своя живот.

Показва ни нагледно как едно чернокожо момче с мюсюлманско име от Хавай става един от най-обичаните президенти на САЩ. По един много добър начин в книгата са преплетени както личната история на Обама, неговите най-съкровени мисли, чувства, така и всички политически игри, в които е взимал участие. Говори за семейството си, студентските си грешки, любовта си с Мишел и като цяло всичко, което се случва в семейството му след промяната в политическата му кариера. Показва ни как всичко се отразява на отношенията помежду им и по-специално как децата му се справят със ситуацията. Връща ни в детството си, колежанските си години, изборите, които е направил, за да се превърне в мъжа, който всички знаем днес.

Описва подробно и отношенията си с Мишел – това как тя е неговата най-голяма опора, но и неговият най-голям съдник. Как винаги се е допитвал до нейното мнение, а и тя доста често го е провокирала да разсъждава над дадена ситуация по различен начин.

Харесаха ми историите му от детството, за това какъв тийнейджър е бил. Научих доста за него и това ми помогна да изградя един нов, по-човечен и нормален образ за 44-ят президент на САЩ.

Обама не е спестил и нищо за политическите интриги и отношения с големите световни лидери. Изключително ми беше любопитно как е протекла първата му среща с Владимир Путин, както и отношенията му с Хилъри Клинтън по време на кампанията за президент. Хареса ми и как към финала на книгата се появява и Доналд Тръмп, като Обама без да се свени изказва своето мнение за него, което е меко казано отрицателно. Също така прави една своеобразна аутопсия на всички свои политически решения, кризи, скандали, проблеми. От близо наблюдаваме всичките му решения свързани с реформи, закони, войните в Близкия Изток. 

Говори директно за расизма както в политиката, така извън нея. За най-съкровените си политически желания. Не спестява нищо на американските си читатели, като директно им заявява, че в много отношения не са се променили, а дори напротив – задълбочават своята закостенялост.

Като цяло най-големият плюс на книгата според мен е искреността, с която е написана. Това печели, това държи читателя до нейният финал. Барак Обама говори за своите грешки, разочарования, какво е научил от тях, как е продължил, но не спестява и нищо на своите опоненти и на своя народ.

„Обетована земя“ определено си заслужава четенето, защото показва Барак Обама в една различна светлина, а той определено отваря вратата към личния си живот и не се стеснява да разказва в подробности както за себе си, така и за политическия живот на Америка.

„Моята история“

Определено книгата на Мишел Обама ми хареса повече. Тя е по-четивна, по-емоционална и разглежда събитията около семейство Обама през един по-различен ъгъл. Женски ъгъл. Когато прочетеш и двете книги виждаш как типично по мъжки Барак Обама минава през събитията по-практично, с голямата цел пред себе си и воден от политическите си идеали, докато Мишел подхожда към случващото се от различни роли – адвокат, първа дама, съпруга, майка.

Самата структура на книгата ми хареса повече. В първата част „Моята история“ Мишел разказва за детството си, къде е израснала, с какви трудности е трябвало да се сблъска. Разбираме за болестта на баща й, за квартала, в който е израснала, училище, колежа. В цялата книга Мишел обръща внимание на отношението на хората към чернокожите и чрез своята лична история ни разказва за случки в личната й история, в които се е сблъсквала с расизъм, а в по-късни години и сексизъм. В тази част опознаваме Мишел Обама, такава каквото може би не сме я виждали често, а тя преминава през нея по един много приятен начин.

Следващата част „Нашата история“ вече е много по-интересна и описва живота й след като Барак Обама става част от него. Още в началото по един много сладък начин описва първата им среща и споделя за първото си впечатление от него. Споделя напълно откровено кога започва да се влюбва в Барак, разказва лични истории, с подробности споделя всяко едно чувство, което минава през нея. Тази част ми допадна и защото видях как едни и същи събития, които са включени и в двете книги, Мишел и Барак ги описват по-различен начин. Ако Барак ни разказва нещата по-неутрално, то Мишел вкарва емоция, като описва дори чувствата на съпруга си, които не са описани в неговата книга. Мишел е искрена в цялата книга, като в тази част навлиза и в подробности за една тема, която е болезнена за едно семейство, особено за една жена, а именно – трудното забременяване и инвитро процедури.

И за финал, в последната трета част „Голямата история“, Мишел навлиза в подробности за живота в Белия дом. За това какво е да си първа дама на САЩ, за трудностите да си част от тази институция, за последствията от това мъжа ти да е президент. Тя самата казва, че на моменти се е чувствала все едно е трябвало да бъде като робот, да се усмихва, да кима и позира за снимка с хора, които публично са обиждали мъжа й. Също така споделя за медийните атаки срещу нея, епитетите, с които са я описвали и за това как е имало двойни стандарти за това какво тя може да прави и какво не, само защото е жена.

В обобщение мога да кажа, че „Моята история“ обръща по-голямо внимание на емоционалната част на историята на семейство Обама. Виждаме как една жена се опитва да запази нормалността на семейството си, докато мъжа й е сред световните лидери.

Това, което ми направи най-силно впечатление, след като прочетох и двете книги, е че и Барак, и Мишел във всяко едно свое действие се водят от принципите си и силно вярват, че когато вярваш в тях, то неминуемо успехът след това ще е по-сладък. От прочетеното разбрах, че и двамата са грижовни родители, за които семейството е на първо място, независимо на каква позиция се намират в момента. Видях едно нормално семейство, което е преживяло едно необикновено приключение.

Автор: Любен Спасов

Прочетете още:

Двойна доза Иън Макюън

Двойна доза Магда Сабо

Двойна доза Анджела Марсънс

Двойна доза Виктор Пасков

Двойна доза Камелия Кучер

Двойна (любовна) доза Мануела Инуса

Двойна доза български автори

Двойна доза Джейн Харпър