„От едната ми страна дремеше един тих апартамент, а от другата зееше черна бездна, под която се простираше градът. Тогава не знаех, че страхът се промъква заедно с мрака.”

Преди да започна четенето на „Искрици в мрака“ знаех, че романът е по действителни събития. Знаех, че Шарън Камерън е разказала историята на Стефания Подгорска – момиче, което е укривало 13 евреи на своя таван по време на Втората световна война.

Това, което не знаех е, че историята ще се окаже наистина вдъхновяваща и ще ми покаже, че когато искаме, ние хората, наистина можем да бъдем човеци. Дори това да застрашава собствения ни живот.

В „Искрици в мрака“ Шарън Камерън  ни запознава със Стефания – 16-годишно момиче, което през последните четири години е успяла да влезе в живота на еврейското семейство Диамант. Тя работи в магазина им за хранителни стоки, живее в дома им. И се влюбва в сина им Изио, който я моли да се омъжи за него. И точно когато, най-накрая, всичко в живота на Фуся (както я наричат най-близките й) изглежда се нарежда добре, нещата се променят изцяло.

Втората световна война е в разгара си и германската армия стига до Пшемишъл. Семейство Диамант са изселени в гетото, а Стефания остава в окупирания град да се грижи за сестричката си. През цялото това време тя помага на своите приятели евреи като не веднъж застрашава живота както на сестра си, така и своя.

Една нощ на вратата на Стефания се чука. Макс, братът на Изио, е скочил от влака по пътя към концентрационен лагер. Стефания взема трудното решение да скрие Макс, а впоследствие и още дванайсет евреи. Скоро обаче се появяват есесовци и конфискуват къщата, в която настаняват две медицински сестри германки. И тук Стефания е изправена пред най-голямата си дилема – да остане и да помогне на евреите на тавана да преживеят войната или да вземе сестра си и да се спаси.

Ако погледна на „Искрици в мрака“ единствено и само като роман не мога да кажа, че успя да ме развълнува. Да, историята е тежка, вдъхновяваща и е пример за това как трябва да постъпваме човешки и в най-екстремната ситуация, но като читател не успя да ми прикове напълно вниманието. През цялото време сравнявах книгата със „Сол при солта“, която отново е роман по реални мотиви, но разликата е, че Рута Сепетис успя да ме накара да се вълнувам много по-силно и до ден днешен книгата й е сред заглавията, които препоръчвам на всички свои познати.

Не знам какво ми липсваше, но при „Искрици в мрака“ не се получи същата магия. Това обаче в никакъв случай не я прави лоша книга. Напротив, беше ми интересно как ще се развият нещата. Авторката се беше постарала реалните събития наистина да се вплетат в един роман, който хем да бъде любопитен, хем да напомни за зверствата, които са се случили в нашата история и не трябва да бъдат забравяни.

Стефания и Хелена в края на 40-те години на XX век

А историята на Стефания Подгорска е наистина важна в това отношение. За пореден път чета книга свързана с Втората световна война и действията срещу евреите, и за пореден път затварям книгата ядосан. Всичко на което са подложени тези хора не може да бъде описано нито в едно ревю, нито в една книга от 400 страници.

И затова ще се съсредоточа върху Стефания – едно момиче, което изпълва думата „герой“ изцяло. Момиче, което жертва себе си, спокойствието, здравето и сестра си, за да помогне на 13 човека, които просто искат да оцелеят. Както казах и в началото на ревюто, историята на Стефания ми връща надеждата, че наистина има надежда за човечеството. Че можем да бъдем задружни, състрадателни, помагащи си.

Стефания и нейната сестра Хелена ще останат в моето съзнание завинаги със своя пример как трябва да бъдем човеци. Как понякога в името на нещо по-голямо трябва да пренебрегнем егото си, страха си и да направим нещо повече за някой друг.

Шарън Камерън

Искрено се възхитих от принципите на Стефания – макар и млада тогава, едва на 16, тя е изправена пред големи дилеми, пред които много нейни връстници щяха да предпочетат своята безопасност, но тя постъпва много зряло и се изправя срещу един ужасяващ режим, който е бил безскрупулен във всяко едно отношение. Искрено заобичах и малката Хелена, която въпреки крехката си възраст постъпваше умно, правилно и най-вече с доброта. В „Искрици в мрака“ има и много любов, но те бе толкова добре вплетена в историята, че по никакъв начин не стоеше пошло на фона на всичко останало.

Личи си, че Шарън Камерън е подходила с уважение към Стефания и нейната история. Личи си, колко добре се е подготвяла с години, докато се осмели да седне и да напише тези редове. И това може би е най-големият плюс на книгата – авторът й просто е изживял живота на своя герой, усетил е неговите болки, а след това просто е дал гласност на тази история, за да достигне до повече хора.

Романът бе избран и за книга на месеца в книжния клуб на Рийз Уидърспун

За финал искам да похваля Камелия Кучер, която е преводач на книгата и още от първите страници си пролича, че и тук е оставила частица от душата си.

Препоръчвам да прочетете „Искрици в мрака“, просто защото наистина Стефания Подгорска заслужава повече хора да разберат какво е направила.

Автор: Любен Спасов