„Казват: миналото не съществува, само настоящето е важно. А какво да правим с миналото, което не иска да си отиде? И какво става с любовта, когато ни напуска?“

Деметра Дулева е от съвременните български автори, които аз харесвам. Дебютната й книга „Странстващият албатрос“ доста ми допадна и нямах търпение отново да се докосна до някоя история от авторката.

Затова доста се зарадвах, че през май месец тази година излезе „Преобърнати съзвездия“. Като цяло с тази книга трябваше да имаме по-различен съвместен път от този на читател-роман, но това е друга история за друго време.

​В „Преобърнати съзвездия“ се запознаваме с Йоана Костова  - тя е най-добрият неонатолог в парижката болница „Некер“. Едно телефонно обаждане от София – точно на рождения й ден – преобръща нейния уреден и щастлив живот. Жената е покрусена от смъртта на своя пръв любим – неустоимия и безпощаден Найден.

Йоана приема отлагана дълго командировка до остров Мадагаскар, където ще работи в местна болница. Там тя ще опита да възстанови миналото си, за да намери отговор на въпроса защо тази отдавна отминала любов продължава да я измъчва. И да види с очите на зряла и успешна жена годините на своето порастване, прекарани в пансиона на елитната езикова гимназия.

Определено мога да кажа, че „Преобърнати съзвездия“ е много по-добре написана от „Странстващият албатрос“. Тук аз видях една по-различна Деметра Дулева – по-философски ориентирана към историята, по-задълбаваща в душата на героите.

В тази книга има много повече психология – за преживените неща в детството и юношеството, за семейните драми, които оставят белези за цял живот. За преживяването да живееш в пансион по време на комунизма, дори стигаме и до Чернобил и последствията за героите от тази трагедия.

В този роман Деметра Дулева вдига летвата и отвежда читателите на едно друго ниво – леко меланхолично, тъжно, но това определено не е весела книга. Откакто прочетох „Трябва да поговорим за Кевин“ много по-силно обръщам внимание на темата за родителството в книгите и как авторите успяват да я предадат. Деметра по един майсторски начин е показала как едно дете приема развода на родителите си, поради какви причина обвинява единия родител в изоставяне и как се отдалечава от него с всяко негово действие.

Деметра Дулева

Като цяло виждаме как още в ранна възраст Йоана се научава да се вглежда в себе си, да разчита на своя ум, собствените си възможности, защото много бързо остава сама и няма на кого да разчита.

Разбира се, в основата на романа е любовта между Йоана и Найден. Тя е от тези любови, които повече те тормозят отколкото ти носят положителни чувства. Изпълнени са със страх от загуба, липса на доверие, приемане на неща, които не са ти по вкуса. Но въпреки това е от тези силните любови, които остават за цял живот.

И въпреки всички позитиви на романа, без бой си признавам, че историята на Йоана не можа да ме плени както го направи тази на Габриела в „Странстващият албатрос“. Някак си случките на Габриела, съдбата й, търсенето на истинското й АЗ, беше по-близо до мен. На моменти историята на Йоана ми беше безинтересна и доста далечна. Не можа да ме зареди емоционално колкото ми се искаше. Една моя приятелка, която е чела книгата, каза, че според нея проблемът е, че не съм жена. И сигурно е права.

Въпреки всичко с две ръце ви препоръчвам да прочетете книгите на Деметра Дулева, защото тя определено е достоен представител на съвременната българска литература.

Автор: Любен Спасов

Снимки: Цветомила Димитрова