„… постъпих  в колеж и се сдобих с диплома по свободни изкуства … Реших, че щом съм умна и работя усърдно, ще намеря път към различен живот.

Чудно ли е тогава, че в края на краищата станах измамница?“

След като затворих и последната страница на „Хубави неща“ от Джанел Браун си помислих: Тази книга би била страхотен сериал. Когато започнах да пиша това ревю и да търся повече информация за автора, разбрах, че Никол Кидман вече се е заела с продуцирането на такъв, та даже ще участва. И това е само една от причините да ви накарам да прочетете романа още сега.

„Хубави неща“ е от онези книги, които са написани леко, без да натоварват, но са вплели в себе си много важни теми, над които може да се разсъждава доста. Ако решите да започнете тази история, ще получите наведнъж лек дамски трилър, изпълнен с много красота, класически схеми и измами, примесени със сериозни теми като психологични заболявания и повърхностния живот в социалните мрежи.

В книгата се запознаваме с Нина – преди години тя се поддава на идеята, че дипломата ѝ по свободни изкуства ще ѝ осигури удовлетворяваща кариера. Когато тази мечта се сгромолясва, тя започва да краде от богати деца в Лос Анджелис заедно с хитрия си ирландски любовник, Лаклан. Нина е учила занаята от най-добрите: майка ѝ е истинска майсторка на измамите, която се блъска, за да осигури на дъщеря си прилично детство въпреки белязания от непрестанно местене живот, който двете водят. Но когато майка ѝ се разболява от рак, Нина рискува всичко, за да ѝ помогне, дори това да означава да участва в най-дръзката и опасна измама досега.

И тук се появява Ванеса - тя е привилегирована млада наследница, която иска да преуспее. Вместо това тя става инфлуенсър - пътува по целия свят, получава безплатни дрехи и продукти и позира за снимки в екзотични места. Зад примамливата фасада обаче се крие живот, белязан от трагедия. След развален годеж, Ванеса се оттегля в огромното семейно планинско имение Стоунхейвън, място с мрачни тайни не само от миналото на Ванеса.

В един момент историята на двете момичета се преплитат и когато това се случва, наяве изплуват дълбоко пазени тайни, които променят живота им завинаги.

Оригиналната корица на книгата и Никол Кидман, която ще продуцира и участва в сериал по романа.

Ще се опитам да бъда кратък в своето ревю за „Хубави неща“, въпреки че не знам дали ще ми се получи, защото тази книга определено е многопластова.

Както казах и по-горе, най-големият плюс на романа е, че е доста четивен. Стилът на писане на Джанел Браун е увличащ, кара те да стоиш на тръни до последно и постоянно да искаш да научаваш още и още за съдбата на героите в миналото и какво ще им се случи в настоящето. И въпреки че на моменти ми дойде прекалено описателна и влизаща в детайли, не мога да се оплача от това как ми вървеше четенето, защото после тези подробности се оказаха важни.

Тук е важно да спомена, че в българското издание забелязах доста печатни грешки, които според мен са от бързане или недоглеждане, но правят лошо впечатление.

Джанел Браун доста добре е преплела и историите на Нина и Ванеса. Част от книгата е написана от името на едната, след това от името на другата. Гледните точки се редуват през цялото време и ни представят пълната картина на едни и същи събития. Този похват много ми хареса, защото по този начин опознах и двете героини, разбрах техните болки, страхове и някак си не можех да определя кой е лошият и кой добрият герой, защото докато четях гледната точка на едната разбирах нейните доводи за това защо се държи по определен начин, но след това разбирах и другата.

Покрай доброто писане се намества и една още по-добрата интрига. Авторката е описала как Нина мами своите жертви точно в стила на класическите шпионски романи. Докато четеш как тя изпълнява своите планове, си представяш един съвременен Робин Худ, само че вместо с лък и шапка, е с къса пола, високи токчета и смартфон, чрез който набелязва жертвите си в Инстаграм.

Джанел Браун

Освен леко криминалната част в романа са вплетени и много сериозни теми. Голямо внимание се обръща на психичните заболявания, като се навлиза в подробности: как трябва да им се обърне внимание навреме преди да е станало късно; как не трябва да бъдат подценявани; как, ако имаме съмнения, че някой наш близък е с тежко психично заболяване, трябва да бъде обгрижван, разбиран, а не само тъпкан с хапчета.

Още по-голяма тема в книгата е и животът ни в социалните мрежи и неговият измамен уют. Чрез Ванеса авторката прави една аутопсия на цялото ни съвременно общество и ни показва нагледно как в култ сме издигнали марки, пари, коли, предмети ... все неща, които не ни сближат, а правят точно обратното. Джанет Браун ни показва нагледно как лъжливите лайкове и коментари, могат да ни създадат илюзия за обожание, а всъщност нашите последователи дори да не са сигурни кой и защо следват.

Финалът също беше задоволителен. Не мога да кажа, че ме изненада, но не ме и подразни. 

Въпреки нагласите ми това ревю да бъде кратко, не ми се получи точно така. Но отново казвам, че тази книга повдига много въпроси: както литературно, така и чисто човешки. Зависи как би подходил към нея. 

Аз лично ви я препоръчвам, въпреки че определено не се нареди сред любимите ми заглавия.

Автор: Любен Спасов