„Всички работехме на пишещи машини, но някои от нас правеха и други неща. И не казвахме нито дума за работата, която вършехме всеки ден, след като сложехме калъфите обратно върху пишещите си машини. Някои от мъжете го направиха, но ние никога не разкрихме тайните си.“

Ще се опитам да бъда кратък в това свое ревю. Просто, когато една книга е хубава, няма смисъл да се разтягат локуми – тя просто трябва да се прочете.

„Тайните, които не разкрихме“ е БРИЛЯНТНА книга. Написана по един уникално увлекателен начин, който те хваща още с първите изречения. Вечерта, в която започнах романа, без да се усетя „изядох“ 200 страници от него и ако не бях на работа на следващия ден, сигурно щях да остана до сутринта, за да я прочета наведнъж.

Веднъж като влезеш в света на героите в този роман забравяш за реалността. Лара Прескот те вкарва в едно друго пространство и ти като читател си напълно отдаден на този нов свят и не ти се излиза от него. Само искаш да видиш как ще се развият нещата и какво ново ще се случи на героите в книгата.

А героите в „Тайните, които не разкрихме“ са прекрасни. Страхотно изградени, пълни с живот. От тези герои, които си сигурен, че са съществували наистина и просто ги заобикваш и не искаш историята им да приключва.

В тази книга, разбира се, има герои, които са базирани на реални лица и събития, защото книгата проследява историята за публикуването на романа на Борис Пастернак „Доктор Живаго“. Или по-скоро за трудностите около написването и публикуването на творбата в СССР, за гоненията както на автора, така и на неговите близки. Виждаме нагледно как са били измъчвани хората, които не са се подчинявали на властта тогава, хората, които са си позволявали да имат мнение. Говори се за невъзможността обикновените граждани да прочетат книгата и за това как все пак как се стига до издаването на романа.

В „Тайните, които не разкрихме“ Лара Прескот ни въвежда в света на ЦРУ и тайните агенти, които са вярвали, че книгите може да се използват за оръжие, което да образова, променя мирогледи, вдъхновява за промяна. Показва ни как тайни агенти се намесват в съдбата на „Доктор Живаго“ в името на една по-голяма цел, независимо и колко политическа все пак е тя.

Историческите данни в романа са преплетени със съдбите на едни чудни герои, които определено имаха какво да ни разкажат. Читателят на тази книга се запознава с едни чудни машинописки, които през цялото време ме кара да се усмихвам с поведението си, но в последствие се оказва, че те са всичко друго, но не и за подценяване.

„Тайните, които не разкрихме“ в основата си е най-вече история за любовта. От една страна ни разказва подробно как Борис Пастернак се вдъхновява да напише една от най-великите любовни истории в литературата, но от друга ни разказва за самата негова голяма любов и муза, а именно Олга Ивинская. Жена, която е била заточена в „Гулаг“ заради него и е вдъхновила образа на Лара в „Доктор Живаго“. Жена, която го подкрепя до последния му дъх и винаги е мислила за неговото добро.

Научаваме и за една забранена любов. Любов, която носи със себе си последствия. Любов, която не може да съществува във времето, в което се е случила.

Разбира се, голяма част от сюжета е и за типично шпионските интриги и мисии. Като цяло действието на романа се пренася от удобната дача на Пастернак край Москва до нечовешките условия на живот в лагерите, от коридорите на властта във Вашингтон до висшето общество в Париж и Милано.

Лара Прескот

„Тайните, които не разкрихме“ е една страхотна литературна смесица, изпълнена с емоции, истории и съдби. Тя улавя един преломен и ключов момент от литературната история и го предава със завладяваща сила на емоциите и изключително внимание към детайлите на епохата. Попадаш в разгара на Студената война и още с началото на романа си напълно вътре „във филма“.

Лара Прескот ми достави огромно книжно удоволствие и с това колко добре се е подготвила за написването на тази история и как си личи, че й е важно да я разкаже коректно.

Обичам книгите, които ме карат да се вълнувам, но и да научавам нещо ново. "Тайните, които не разкрихме" е точно такава и ви я препоръчвам с две ръце.

Автор: Любен Спасов