„Понякога, когато най-малко очакваш, а може би имаш най-голяма нужда от това, се озоваваш на ново място с нови хора и научаваш нови неща.“

„Завръщане в кафенето на края на света“ е от тези книги, които не ти дават нова и нечувана информация. Всички неща написани в нея си ги знаем. Просто понякога имаме нужда да ги погледнем отстрани, да прочетем за тях и да се замислим до каква степен прочетеното може да ни помогне.

Джон Стрелеки е намерил формулата за себе си и в двете малки книжки посветени на кафене „Защо си тук?“, той се опитва да предаде наученото на нас и ако може да ни вдъхнови и ние да направим  някаква промяна в живота. Ако искаме и има нужда, разбира се.

Не знам колко от вас са чели първата част на историята, а именно „Кафене на края на света“, но тази втора книга за мен е почти идентична. Различна е само ролята на Джон.

Накратко след като преди години попада случайно в крайпътно кафене със странно име, животът и мирогледът на Джон се променят кардинално. Вълнуващите разговори и достигнатите прозрения му вдъхват смелост да загърби потискащата рутина на ежедневието и да възприеме нов подход към живота.

В това кафене освен да хапнеш и да пийнеш, с менюто идват три въпроса, на които трябва да отговориш докато трае престоя ти в него. За Джон те бяха:

Защо си тук?

Страхуваш ли се от смъртта?

Изпитваш ли удовлетворение от живота?

Обсъждането на тези въпроси с персонала на кафенето и търсенето на отговорите, карат Джон да премине през един огромен душевен катарзис и да поиска да промени кардинално живота си.

Десетина години по-късно Джон кара колело по живописен маршрут на Хавайските острови, когато за негово огромно изумление вижда край пустия път кафене Защо си тук. Там са и старите му познати – сервитьорката Кейси и собственикът Майк. Към тях обаче ще се присъедини нов посетител – работохоличката Джесика, която е изгубила пътя и обхвата на телефона си. Тя неохотно се съгласява да остане за малко в кафенето, където получава традиционното меню с три въпроса на гърба.

Вече преживял духовна трансформация, Джон на свой ред ще се постарае да помогне на Джесика да постигне хармония със себе си. Той обаче не подозира, че самия него го очакват вълнуващи предизвикателства, които ще го насочат по нов път.

Както казах и по-горе, за мен втората част на книгата се различава от първата само с ролята на Джон. Той сега се включва не толкова като човек, който търси правилния път в живота си, а е в кафенето, за да предаде наученото нататък. В случая  - на Джесика.

Да, Джон също научава нови неща и в този си престой в „Защо си тук?“, но основната му роля е да покаже на Джесика, че ако не се чувства добре в този период от живота си, не трябва да се примирява или да чака промяната да дойде отвън, а да се стегне и да вземе живота си в ръце.

Както и в първата част, така и  тук, Джон Стрелеки ни посочва, че истинските неща в живота са не колите, парите и като цяло материалните придобивки, а това, което преживяваме.

Джон Стрелеки

Истинското щастие е не да имаш последен модел телефон, а да се събудиш сутрин и да дишаш леко, да нямаш онова гадно чувство в стомаха, от което ти се повдига и те кара да останеш в леглото цял ден. Да си човек, който слага своето щастие на първо място, а не иска да угоди на някой друг.

Книгата идва в много подходящ период за мен, защото с Джесика имаме общи черти и начин на мислене. Нещата, които я тормозят нея, от известно време са се загнездили и в моя ум и определено ми беше интересно как ще протече нейното хавайско приключение.

Тъй като не искам да ви издавам много от книгата, а и от своя личен свят, ще спра дотук. За финал ще кажа само, че тази книга определено няма да промени живота ви, не е нещо гениално за жанра и няма да прочетете нещо, до което в даден момент от живота си и сам  сте стигали до него.

Но за разтоварване и за прочитането на друга гледна точка е идеалното четиво.

Автор: Любен Спасов