„Да се откажеш от живота е грях, глупост, безумие. Трябва да приемеш живота, да му се наслаждаваш, да го обичаш, да се бориш за него сякаш става въпрос за съкровище, за жена, за тайно щастие.“

За тази книга определено ще бъда кратък. Като цяло, след като прочетох трилогията „Нощта“ на Ели Визел, съм безмълвен. Това са три книги, които определено оставиха отпечатък в мен и ще ги помня завинаги. Книги, описващи един тъмен период от човешката история и последствията от него. Книги, които не спестяват нищо, а ни показват живота такъв какъвто е.

Не е случайно това, че трите книги са смятани за класически произведения на литературата за Холокоста. Мемоарната „Нощта“ е може би една от най-тежките книги, които съм чел по темата и още сякаш нещо ме стяга за гърлото всеки път, когато се сетя за нея. „Зората“, която вече е роман, не успя да ми повлияе чак толкова силно, но „Денят“ определено е доста силен финал за трилогията.

Самият автор признава: „В нощта присъства онзи, който разказва, докато в останалите две произведения: онзи, който слуша и задава въпроси“

В „Денят“ писането на Визел ми беше най-леко. Самата история се лееше и най-лесно успя да задържи вниманието ми още при отварянето на книгата. Визел е майстор в писането – знае къде да бъде директен и къде да притъпи истината. Както четеш спокойно неговите описания за дадена ситуация, така изведнъж той ти удря един шамар с някой конкретен пример за това какво може да ти причина ужасът по време на войната.

Изключително четивно Визел описва как главният ни герой осмисля историческата трагедия, сполетяла него, семейството и народа му, като преплита случките и мислите му в настоящето. За какво мечтае, как се справя след войната, какви спомени има. Нагледно ни показва, че тези спомени влияят върху любовните му отношения и той не може да бъде искрен с никого. Донякъде дори със себе си.

Много ми хареса как чрез един инцидент, на първо четене случаен, Ели Визел ни показва как нашият герой се разкъсва от дилемата дали иска да живее или иска да умре и постоянно се връща към въпросите за смисъла и цената да оцелееш при изтреблението на цял един народ.

Ели Визел

За мен тази книга ни показва нагледно как един човек се бори да загърби миналото, опитва да се да забрави това, което е преживял, да забрави всички загубени близки (и не чак толкова) по време на войната, но нещо все го дърпа назад. Все не може да забрави мъртвите, които постоянно искат да се върнат от миналото и да заживеят чрез него в настоящето.

Може би трябва една картина да изгори до пепел, за да може мъртвите да бъдат забравени. А може би и това няма да успее да помогне.

Препоръчвам ви, ако ви се чете някоя книга за Холокоста, да прочетете трилогията на Ели Визел. И трите книга са достойни за всяка библиотека, а изданията на „My Book“ са чудесни – направени с уважение към автора и неговата история.

Автор: Любен Спасов