„Само преди малко повече от месец най-големият проблем на Ана беше страданието на сина й и това, че съпругът й беше ужасно скучен.

Но сега хвърляше части от тяло в чували за боклук.“

Октомври месец няма как да мине без няколко кървави заглавия. Не, че имам нужда от повод да чета такива книги, но точно в този период е някак тематично. Започвам  този месец със „Способни хора“, която определено имаше доста кръв, трупове и (не)обмислени убийства, а след това съм си приготвил третата книга на моята любимка Ирса Сигурдардоттир, а там положението, като знам как пише и надгражда с всеки изминал роман, не ми се мисли какво ще е.

След прочитането на „Способни хора“ съм със смесени чувства. Но нека първо набързо минем през сюжета.

В своята история Клас Екман ни запознава с Ана и Йохан. Хора в средата на трийсетте, които не са доволни от своите бракове.  В началото на книгата те се регистрират в хотел, като Йохан си представя нощ, изпълнена със забранени удоволствия, докато Ана планира да прекрати аферата им, за да се отдаде изцяло на семейството си, защото малкият й син има нужда от по-специално внимание.

Уикендът обаче няма да протече както са се надявали. Една катастрофална грешка ги принуждава да вземат съдбоносно решение. Оказва се, че това, което изглежда като изход от ситуацията, само поставя началото на поредица от бедствия. Двамата тръгват по кошмарен път, който ги кара да изгубят контрол над иначе обикновения си живот. Едно насилие води до още много и се получава един кървав водовъртеж, от който като че ли няма никакво измъкване.

Като цяло историята ми звучеше интересна, събуди любопитството ми и очаквах една добра криминална книга. Но за жалост ми дойде леко слаба … особено от скандинавски автор. Да, имаше си кървавите моменти, трупове, изненадваща агресия, но някак си нямаше онази скандинавска нотка от която настръхваш докато четеш.

Онази скандинавска оригиналност, която те кара да разлистваш книгата все по-бързо, за да разбереш какво ще стане. На мен сюжетът ми беше предвидим, на моменти скучноват и определено не ме запали до толкова, че да стоя до малките часове на нощта само и само да разбера какво ще се случи.

Някои действия на героите ми бяха преувеличени, други нелогични. Смяната на настроения в някои от тях ми беше направо абсурдна. Разбрах, че това е дебют за Клас Екман в художествената литература и според мен си личи.

Клас Екман

Това, което ми хареса в книгата и това заради, което дадох три звезди в Goodreads, а не две както мислех, е че Екман в едно нещо е успял – да покаже как един брак може да бъде убит отвътре. Как, ако хората в една двойка не се подкрепят взаимно, не си помагат, ако не спрат да се обвиняват и гледат само как да си направят напук, любовта много бързо изчезва и на нейно място застава разочарованието, а малко по-късно безразличието.

Също така доста добре описва как понякога хората изпадаме в един много лош спираловиден път от грешки, които водят до още по-големи проблеми и в някои случаи и до смърт. Показва ни нагледно как веднъж като се пречупиш и позволиш злото да те докосне, после границата с моралното и правилното става много тънка и много лесно се размива. 

Хареса ми и как темата за самотните хора е силно застъпена в романа. Авторът ни показва, че понякога може да имаш всичко - любим човек, деца - и да си по-самотен от някой, който живее с кучето си.  

Тук е моментът да похваля и българската корица, която е страхотна и смея да кажа, че от изданията в световен мащаб до момента, тя е най-добра. Яна Аргиропулос се е справила блестящо. 

Определено няма как да ви препоръчам да прочетете „Способни хора“, защото има толкова по-добри криминални романи на книжния пазар. Но пък за развлечение и почивка от по-тежко четиво е подходяща.

Автор: Любен Спасов