„- Студено ли ти е? - попита ти и цяла ме загърна в прегръдка.

Тогава не знаех, че дълги години занапред в студовете и ветровете, които ме причакваха, щях да се свивам в спомена за тая прегръдка, за да се сгрея.“

Из „Отклонение“, Блага Димитрова

Тъй като преди 4 години съм взел странното решение да стартирам блога си на 31-ви октомври, 3 години подред пренебрегвах 1 ноември и не го отбелязвах като празник по никакъв начин на страницата на Book Adventure Club.

Е, тази година реших да се реванширам и отбелязвам този ден с едно ударно ревю, част от рубриката #BookRecap, в което ще ви разкажа за 5 книги от български автори, които прочетох през октомври. Потопих се в нови и хитови заглавия, но също така и в една класика в жанра. А как мина това българско книжно приключение, ще разберете, ако продължите с четенето. 😊

******

„Живот в скалите“ от Мария Лалева

Снимка: Васил Къркеланов

Започнах този български книжен цикъл с една от най-обсъжданите наши книги в последните години. Тъй като не обичам книжните предразсъдъци подходих към „Живот в скалите“ от Мария Лалева без очаквания – просто поредното заглавие, което започвам. За жалост обаче определено не мога да споделя ентусиазма на всички хора, които я възхваляват.

„Живот в скалите“ ми беше толкова скучна, че не съм сигурен дали след един месец ще помня какво съм прочел. Идеята може би е била книгата да бъде поднесена като притча или философски текст, но се е получило една тромава история, в която философските разсъждения на главните герои се смесват много неприятно с глупостите, които изричат от време на време, а като цяло трябва да минат за умни слова. Отделно, те не си говорят като нормални хора – дори да обсъждат времето, се преминава в някакви размисли за това кои сме и накъде вървим в търсене на себе си. Хайде нека бъдем честни – никой не общува така в реалния живот.

Като цяло мога да кажа, че книгата е написана за Фейсбук и под това имам предвид, че на всяка страница може да извадиш някое изречение, което да публикуваш в мрежата и да събереш добър брой харесвания. Но до там. За мен, чисто сюжетно в книгата има потенциал и е можело да стане една сносна драматична история, за една тежко болна майка и нейния син, които намират подслон и утеха в скалите край Созопол. Срещат добри хора, които хем са колоритни, хем им мислят доброто, искат да им помогнат и по този начин променят живота им. Можеше да бъде една наистина топла и леко тъжна история за изборите, които правим. Но за жалост всичко е съсипано с начина на писане.

За финал само ще вметна, че героите са супер симпатични и има много хляб в тях. Особено Марина, Луиза и Павел. Но отново казвам – изпълнението на тази добра идея определено не е моето. Може би проблемът е в моя телевизор. В такива случаи само ме хваща яд, че за това време можеше да прочета нещо наистина добро, за което да ви разкажа тук.   

„Глина“ от Виктория Башлийска

Снимка: Невена Рикова

Това е второто заглавие от прочетените 5, които започнах с огромно любопитство. За „Глина“, както и за „Живот в скалите“, бях чел много хубави коментари и след като виждате как премина срещата ми с книгата на Мария Лалева, определено започнах  тази на Виктория Башлийска с лек страх.  Не ми се искаше втора поредна катастрофа.

За щастие нещата тук се оказаха съвсем различни.

Започнах „Глина“ късно вечерта с идеята да прочета няколко страници преди да се унеса и да заспя. Историята обаче така ме завладя, че едва затворих книгата в 2 часа през нощта. Авторката така ме омагьоса, че не можех да се отскубна от творбата. Не искам да казвам голяма дума, но писането на Виктория Башлийска ми напомни това на Елин Пелин. Тя толкова хубаво описва селото, толкова умело ме пренесе в XVII век, че наистина искрено това сравнение изскочи в ума ми докато прелиствах страниците на романа.

Всичко в книгата ми хареса. Като започнем от действието, което се развива по време на турското робство в село Бусинци, Трънско, където основният поминък е грънчарството и се позовава на легенда, че самобитните грънчари от малкото село са единствените майстори получили благословията на турския султан да пътуват свободно в границите на империята, за да продават стоката си.

След това преминаваме през героите, които са толкова добре изградени, че преживявах всяка една тяхна съдба. Караха ме да се вълнувам заедно с тях, да изпитвам трепетите на любовта, огъня на ревността, страхът на майката. Знаялицата Зевна и дъщеря й Жара завъртат около себе си съдбата на цяло едно село, бягащи от едно черно проклятие. Зевна съзнателно, Жара – без да подозира. В романа са втъкани всички чувства, които може да изпита един човек през погледна на различни герои, на различна възраст.

Няма как да подмина корицата на книгата, която е прекрасна и цялостното оформление на романа. А за финал, като добавим писането на авторката, което мога да определя само като „топло“, се получава една книга, която с удоволствие прочетох и без грам чудене препоръчвам и на вас.

Най-големият плюс на книгата е, че Виктория Бешлийска е написала история за нашата българка култура без да изпада в излишен патриотичен патос, нито да отива в кулинарната тематика и в романа да има поне 10 рецепти за правене на баница. Премерено поднесена, показваща силата на българския дух, вярата на нашия народ, трудолюбието ни и красотата на селото.

„Дъждът оставя следи“ от Александър Чобанов

Аз съм голям почитател на Александър Чобанов като сценарист. Най-малкото той е част от екипа, който стои зад сериала „Дяволското гърло“, който пък е една от най-добрите български продукции в последните години според мен.

Затова започнах „Дъждът оставя следи“ с големи очаквания, които се оправдаха безапелационно. Това е един класически криминален роман, който съчетава в себе си всичко, от което има нужда един почитател на този жанр.

Мистериозно убийство, намерени кости на повече от един човек, замесени държавни органи, тъмно минало, малко история и в случая доста религия, защото Рилският манастир играе важна роля в действието на романа. И като прибавим страхотно писане на автора, което на моменти ме караше да се смея с глас, се получава една страхотна история, която хем ви държи на тръни, хем разтоварва.

Героите на Чобанов са много истиснски, сякаш пресъздават реални личности. Авторът е много подготвен и за това действието да се развива точно в Рилския манастир – всяка една подробност от гледна точка на разположение, заобикалящи го местности и особености са спазени доста коректно.

В книгата Чобанов ни запознава и с малка част от историята на Рилския манастир и по-точно по време на комунистическото управление, което се оказва и важна част от историята на романа. И не, това не е книга за комунизма и несправедливостите, които са се случвали тогава. Това е книга за спазване на обет, търсене на правда, реабилитиране, вярата. Но не задължително в Бог.

Да, не мога да кажа, че сюжетът и изобщо криминалната част са нещо невиждано и нечувано до този момент, но определено книгата ми достави удоволствие и ви я препоръчвам с две ръце. А това, че на финала, има загатване и за втора част, изключително много ми харесва.

П.С. Определено виждам как книгата може да се превърне и в един страхотен сериал! Дано Чобанов има същите виждания! :D

„Стажът“ от Ради Георгиев

Снимка: Красена Ангелова

Тази книга ми хареса. Разтоварваща. Без претенции. Динамична. Роман, който задържа вниманието ти до финала и определено не разочарова. Специално финалът мен лично даже доста ме изненада, защото не очаквах такъв край на историята на Димитър.

А тази история определено  е бурна. Още в началото на книгата се запознаваме с Димитър, който е звездата на своя курс в университета. Обичан от всички, душата на компанията и никой не се съмнява, че го чакат големи неща. И наистина се оказва така – от барман в софийско заведение, през сервитьор в Америка, Димитър постепенно се изкачва по стълбицата  в сферата на рекламата и масовата комуникация. Той започва стаж в най-голямата пиар агенция в света. Скоро той успява да се издигне и се сблъсква със света на комуникацията. Бързо осъзнава каква сила е тя и колко опасна може да бъде. Всичко това преобръща живота му и само от него зависи как той ще се развие.

Ради Георгиев супер коректно и увлекателно разказва с какви хора и случки се сблъсква Митко в Америка докато работи за голямата компания. Как пиарите на световно ниво се справят с кризисни ситуации и какво трябва да жертваш, за да си свършиш работата както трябва и да си най-добрият. Ради нагледно ни показва задкулисните игри, мръсните номера и безскрупулността на голяма част от работещите в тази сфера.

Това, което на мен най-много ми харесва в книгата е динамиката на сюжета. Изобщо не доскучава, а авторът не се отплесва в излишни писания. Животът на Димитър в Ню Йорк е динамичен и това се отразява идеално чрез писането на Ради. През цялото време докато четях се чувствах все едно гледам някой сериал и наистина мисля, че книгата е подходяща за такъв формат.

Бяха ми интересни героите, ситуациите в книгата. Хареса ми как проследихме историята на главния ни герой от детска възраст до момента, в който постига своята мечта. И въпреки че като стил на писане не мога да кажа, че е най-добрата книга, то това, че не ме натоварваше, вървеше ми леко и ме разсмя на няколко пъти, е огромен плюс за романа.

Като цяло ви препоръчвам книгата, особено за някой лежерен уикенд, когато искате да си починете от натоварената работна седмица.

А за хората, които са учили във ФЖМК ще издам един спойлер, че книгата започва с прототип на доц. Бондиков. Не зная дали Ради Георгиев е учил в СУ, слушал е за него или просто навсякъде има по един такъв преподавател, но определено образът на този герой за мен си имаше конкретен реален прототип.

„Отклонение“ от Блага Димитрова

След „Лавина” може би не е изненада, че „Отклонение” ми дойде с една идея по-слаба. Отново се потопих в света на Блага - изпълнен с красиви описания, интересни метафори и мъдър изказ. Казвал съм го неведнъж, че за мен Блага Димитрова използва цялото богатство на българския език и го преплита без проблем в своите истории.

От „Отклонение” сякаш очаквах повече. Този роман на Блага е една от най-харесваните и обсъждани от нея творби, но всъщност за мен е далеч от висотата на „Лавина”.

В „Отклонение” се запознаваме с Неда и Боян - двама души, които се разминават на младини заради своя инат и 17 години по-късно случайно се срещат, за да де запитат - ще се възползваме ли от този втори шанс?

В своя типичен лиричен стил Блага прави една резекция на въпросите свързани с любовта, с втория шанс и с това има ли Голяма любов и задължително ли живеем с нея през целия си живот. Разбира се, Блага не пропуска да вплете и политическите си разсъждения в романа, този път обвързани със семейството, развода и как това е бил немислим акт за тези години. Показва ни как хората са били гонени за „жителство” и ако искаш да живееш София, без него няма как да се получи.

При Блага винаги е имало баланс между нейните разсъждения и действието в романите й. Със своите мисли тя по-скоро допълва динамиката на сюжета и го обогатява. Може би това ми беше проблемът с „Отклонение” - че тук философските разсъждения на авторката надделяваха над отношенията на двамата влюбени и това убиваше малко от литературния конфликт, който аз следях.

Разбира се, това е отново майсторски написана книга от Блага Димитрова, която проследява едно пътуване до летище, в което двама влюбени си споделят всички неизказани неща. Както обикновено кимах в съгласие с авторката на по-голямата част от книгата и за пореден път се впечатлих колко мъдро пише тя.

Определено това е най-добрият завършек на този мой български полумесец.

Автор: Любен Спасов