2021 е една от най-странните ми години. Изпадах в постоянни крайности – в единия момент ми се случваха страхотни неща, в следващия отивах в другата, не толкова хубава насока. В книжно отношение се случи същото – през тази 2021 прочетох много заглавия, които ми станаха любими, но се сблъсках и с едни от най-скучните четива за мен като цяло. 

През тази година блогът се сдоби с нова визия на сайта, с ново лого и с още повече нови читатели. Радвам се, че за 4 години все още някой ме чете и дори се превръщаме в една общност, в която споделяме всякакви книжни (и не само) емоции.

По традиция в края на всяка година споделям 10-те най-четени ревюта, публикувани на страницата на Book Adventure Club и по този начин виждам не само какво ви е било интересно да четете на сайта, но и кои книги са ви вълнували през цялата година.

Представям ви 10-те статии, които са успели да привлекат най-силно вашето внимание през 2021:

10. Човек сам си създава „Лавина“

Това е любимата ми книга на Блага. Любимата ми книга за 2021.

„Лавина” я четох бавно, на малки глътки. Като изкачването на заснежената планина, която описва Блага Димитрова в книгата си. Когато се забързвах в четенето снегът бързо ме възпираше, препъваше ме, а виелицата ме връщаше назад, за да премисля някои неща. Писането на Блага ме караше да се пренеса в атмосферата на книгата, да бъда част от експедицията, седемнайстият човек, който заедно с групата разбираше повече за себе си и се надскачаше с всеки изминат снежен метър, с всяка прочетена страница.

Пълното ревю четете ТУК.

9. „Единствената жена в стаята“: Коя е Хеди Ламар?

Изключително съм впечатлен от книгата на Мари Бенедикт, която разказва историята на една жена, която заради пола си и красивата си външност, приживе никога не е оценена подобаващо. Освен актриса и хубавица, Хеди Ламар е и учен, чието изобретение е можело да помогне на военните в борбата срещу Хитлер. Но уви .. тя е била красива жена в Холивуд и не й е нило позволено да бъде нещо повече. Въпреки че патентът на изобретението на Хеди към днешна дата ни е дало GPS-a и Wi-Fi мрежата, първоначалното му предназначение не е било по-маловажно.

„Единствената жена в стаята“ е една книга, която ни кара да погледнем във вътрешния свят на Хеди Ламар и да опознаем жената отвъд холивудския блясък и партита.

Пълното ревю четете ТУК.

8.   „Тайните, които не разкрихме“ – книга, която трябва да прочетете веднага

Когато написах ревюто за „Тайните, които не разкрихме“ веднага определих книгата като БРИЛЯНТНА. В различни книжни групи се опитаха да ми обяснят, че било пресилено определение. Няколко месеца по-късно изобщо не се отричам от думите си.

Това е книга написана по един уникално увлекателен начин, който те хваща още с първите изречения.Веднъж като влезеш в света на героите в този роман забравяш за реалността. Лара Прескот те вкарва в едно друго пространство и ти като читател си напълно отдаден на този нов свят и не ти се излиза от него. Само искаш да видиш как ще се развият нещата и какво ново ще се случи на героите в книгата.

А героите в „Тайните, които не разкрихме“ са прекрасни. Страхотно изградени, пълни с живот. От тези герои, които си сигурен, че са съществували наистина и просто ги заобикваш и не искаш историята им да приключва.

Пълното ревю четете ТУК.

7. „Денят“ – силен финал на трилогията

За мен тази книга ни показва нагледно как един човек се бори да загърби миналото, опитва да се да забрави това, което е преживял, да забрави всички загубени близки (и не чак толкова) по време на войната, но нещо все го дърпа назад. Все не може да забрави мъртвите, които постоянно искат да се върнат от миналото и да заживеят чрез него в настоящето.

Може би трябва една картина да изгори до пепел, за да може мъртвите да бъдат забравени. А може би и това няма да успее да помогне.

Пълното ревю четете ТУК.

6. „Островът на изгубените дървета“ – любов по време на война

Забелязал съм, че с романите на Елиф Шафак винаги съм на двата полюса – или ми харесват супер много и се превръщат в любими мои заглавия или не стават за нищо и бързо ги забравям.

С „Островът на изгубените дървета“ за първи път ми се случи да е нещо средно – хем ми хареса, беше ми интересно и прочетох книгата до края без проблем, хем не мога да кажа, че ме впечатли особено.

В този роман, Елиф Шафак ни разказва история за една любов, която се случва по време на война, за принадлежност и идентичност, за природата и паметта между поколенията.

Пълното ревю четете ТУК.

5. „Удавниците“ – смразяващо добра история

Не съм фен на книгите с хорър елементи, но „Удавниците“ ме разби!

Дженифър Макмеън е написала едни супер интересен роман, който те държи на нокти през цялото време, а за мен специално беше толкова страшен, че го четох 4 дни, просто защото имах нужда да си почивам.

Още в началото на книгата има посвещение от автора за българските читатели, че книгата е хубаво да се чете на светнати лампи и далеч от басейни с тъмна вода. Когато започнах „Удавниците“ бях на село, беше някъде около полунощ и аз бях на двора, в барбекюто, защото исках да ми е хладно. Няма да ви описвам само след 20 страници колко бързо се прибрах в къщата - по-далеч от тъмния двор и басейна в него.

Пълното ревю четете ТУК.

4. На кино с книга: „Пепел в снега“

Рута просто не може да ме разочарова.

Това беше първата ми мисъл, след като прочетох „Пепел в снега“. Това е третата книга на авторката, която се издава у нас и аз за трети път оставам безмълвен след разказана от нея история.

За мен Рута Сепетис е магьосник в писането. Нейният начин на разказване, героите, историите … всичко преплетено заедно е толкова омагьосващо, че започнеш ли нейна книга, няма как да не я прочетеш за отрицателно време и след това заглавието да не ти е любимо. Рута пише увличащо - започваш да четеш и забравяш за време и пространство.

Пълното ревю четете ТУК.

3. „Мидълсекс“: Шедьовър или не?

През 2021 реших да прочета „Мидълсекс“ от Джeфри Юджeнидис заради всичките хвалебствия за книгата, които съм чувал през годините. Шедьовър е едно от най-често срещаните описания на романа и честно казано исках да проверя наистина ли е чак толкова добра тази история. След година отлагане най-накрая се потопих в историята на Калиопа или Кал .. и да си призная … очаквах повече.

Пълното ревю четете ТУК.

2. „Изкупление“: Знаете ли какво е мобинг?

Много важна книга! И наистина се радвам, че е сред най-четените ревюта тази година.

Това, което ме впечатли наистина силно в „Изкупление“ обаче не е писането, криминалната история или финалът на книгата. Както обикновено, без изненади, тези неща при Ирса са перфектни.

Впечатли ме другата основна тема в романа – вълната мобинг. Знаете ли какво е мобинг?

Това е групов психически тормоз, който може да разрасне до огромна и много силна словесна агресия. Един лидер, който започва тази вълна, е способен да „насъска“ голяма група хора срещу даден човек и буквално да превърнат живота му в ад. Понякога дори без да го осъзнават. Освен лидера на мнение, разбира се.

И въпреки че в книгата се обръща по-голямо внимание на мобинга в училище, това явление може да се види и в работна атмосфера. Ирса по един много интелигентен начин обръща внимание на този сериозен проблем в книгата си. Това е основната причина, убиецът да търси своето възмездие и да кара своите жертви да изкупят греховете си.

Пълното ревю четете ТУК.

1.   #BookRecap: 5 книги от български автори, които прочетох през октомври

А на това първо място наистина се радвам искрено!

Тъй като преди 4 години съм взел странното решение да стартирам блога си на 31-ви октомври, 3 години подред пренебрегвах 1 ноември и не го отбелязвах като празник по никакъв начин на страницата на Book Adventure Club.

Е, тази година реших да се реванширам и отбелязах този ден с едно ударно ревю, част от рубриката #BookRecap, в което ви разкаах за 5 книги от български автори, които прочетох през октомври. Изненадващо дори за мен, тази статия предизвика огромен интерес сред читателите на блога и за отрицателно време се превърна не само в най-четеното  ревю за годината, а в едно от най-четените на сайта изобщо.

Това наистина е много хубаво, защото независимо какво ни е мнението за съвременната българска литература, аз съм на мнение, че трябва да я подкрепяме по всякакъв начин, защото това може единствено да ни води напред.

Пълното ревю четете ТУК.

Прочетете още:

Топ 10 на най-четените ревюта, публикувани през 2018 година

Топ 10 на най-четените ревюта, публикувани през 2019 година

Топ 10 на най-четените ревюта, публикувани през 2020 година