Приключвам своята книжна година с един роман, който крие между кориците си истинска магия. „Котаракът, който спасяваше книги“ от Сосуке Нацукава  е една от най-хубавите книги за … книги, които съм чел. Написана увлекателно, пълна с любов и мъдрост, която ми хареса изключително много. А като прибавим един саркастичен котарак, който ме разсмиваше винаги, когато се появеше в историята, се получава един прекрасен роман, който задържа вниманието ви до последната страница и не ви пуска докато не стигнете до финала на историята.

Накратко книгата разказва за  Ринтаро Нацуки, за който малката книжарница за книги втора ръка, стопанисвана от дядо му, е най-прекрасното място на света - идеално убежище за едно самотно и плахо момче. Тук тийнейджърът е прекарал много щастливи часове в четене на литературни шедьоври. След смъртта на дядо му обаче нещата коренно се променят и Ринтаро е на път да затвори уютното магазинче.

Един необичаен посетител в книжарницата ще промени живота на осиротялото момче. Говорещият котарак Тигър се нуждае от истински любител на книгите, който да се присъедини към него за една специална мисия. Тази доста странна двойка ще се заеме със спасяването на книги от хора, които злоупотребяват с тях и ги осакатяват. Тийнейджърът и неговият пухкав приятел се впускат в три магически приключения, посветени изцяло на своята кауза. Тяхната кулминация е едно незабравимо предизвикателство – последният лабиринт, в който Ринтаро трябва да действа сам.

За мен „Котаракът, който спасяваше книги“ е една съвременна притча за четенето, любовта към книгите и това как се отнасяме с тях. Всяко едно от приключенията, в които Тигър замесва Ринтаро е показно за някои от големите грешки, които ние хората извършваме спрямо книгите. Дали ще ги използваме за декорация и няма да ги четем или постоянно ще искаме да ги съкращаваме, за да спестим време, или пък ще се отнасяме към тях само и единствено като стока и дори и да е гениална книгата, ако не се продава, ще я изгорим .. всичките тези действия погубват душата на една книга и тя губи своя голяма сила. А именно да вдъхновява, да променя животи, да ни учи, да ни показва много светове.

Цялата книга на Нацукава е пропита от любов към четенето и книгите. Показва ни как книгите са начин на бягство от реалността, как в много случаи са напи приятели и как обичаме ли една книга и подходим към нея с уважение, то това, което тя ще ни даде ще е в хиляди пъти по-ценно.

Писането на Нацукава е прекрасно, топло. Води ни из историята с лекота и честно казано дори леко ме хвана яд, че книгата е толкова тънка. Можех още малко да постоя в тази история, щяха да са ми интересни още няколко приключения на героите в опасните книжни лабиринти.

Сосуке Нацукава