„С радост би споделил този тежък товар с някого. С радост би споделил тази тъмна тайна, която го преследваше неуморно и денем, и нощем. Пророчеството бе кратко и коварно. То пристягаше гърлото на Бриян като каишка и му пречеше да диша свободно. Те обаче, най-близките и скъпите му хора, не можеха да му помогнат. В този случай никой не можеше да му помогне.“

Започвам годината с четвъртата част на „Софийски магьосници”. Аз съм фен на Мартин Колев и поредицата. Написана е без претенции и ни води през една магическа София, за която вече се чудя дали не съществува наистина.

Последната книга от поредицата в общи линии ми допадна. Хареса ми, че имаше своеобразен “recap” на историята до момента чрез един специален кратък разказ, поместен в края на романа, като чрез него авторът ни припомня какво се е случило досега с героите и през какво са преминали. Припомняме си първата битка с демон на Бриян, за сложната книга-игра във втория роман, за вещиците на Витоша от третия. Припомняме си големия магически свят на София, който събира в себе си няколко малки различни светове и отново се впечатлих от Мартин Колев и способността му да изгради цялото това нещо.

И така стигаме до четвъртата книга, в която древни пророчества се сбъдват, строго пазени тайни излизат наяве, а столицата става арена на апокалиптични събития, които ще променят всичко завинаги.

Изминала е година от Битката на последния печат. Но войната далеч не е спечелена – Гласът, страховитият демон, все така заплашва да превземе света през отслабената българска територия. Софийските магьосници се подготвят за очакваната унищожителна атака от неговата армия. Бриян трябва да усвои набързо рисковани умения, изискващи години подготовка, и да реши дали да вярва на съдбовно и плашещо пророчество.

Заплахата от унищожение ще обедини зорници и здрачници, вещици и магьосници, обитатели на Горна и Долна София. Те нямат друг избор, освен да простят столетни вражди и да се бият рамо до рамо, за да спасят не само себе си, но и целия свят. Древни пророчества се сбъдват, строго пазени тайни излизат наяве, а столицата става арена на апокалиптични събития, които ще променят всичко завинаги

„Софийски магьосници“ си има всички важни точки за един финал на фентъзи поредица - грандиозна финална битка, която включва пазители, чудовища, магьосници, вещици, наистина силен противник и още повече магия, която извира отвсякъде. Съдбата на героите стана ясна, нямаше нелогични неща около тях самите. Мартин Колев бавно ни водеше до кулминацията и постепенно ти разкриваше тайни, които се оказваха важни за финалните събития. Определено успя да задържи интереса ми до последната страница, като надграждаше с всяка една глава.

Мартин Колев  Снимка: Иван Русланов

В Goodreads дадох три звезди обаче, защото каквото и да си говорим стилът на писане на Мартин Колев не е от най-завладяващите или поне при мен не се получи. Също така финалът на книгата не ми допадна. Дойде ми прекалено измислен, изсмукан от пръстите дори и не ми донесе това усещане за наистина добър завършек.

Но като цяло препоръчвам книгите на Мартин Колев, защото са едно симпатично бягство от реалността.

Автор: Любен Спасов